Веднъж младият ученик, развълнуван от любовните си трепети, попитал своя житейски наставник:

– Учителю, имам влечение към три девойки. Едната ме впечатлява с неземната си красота. Щом я видя, сърцето ми започва да бие лудо.

Втората е голяма умница. Мога да си говоря с нея по цял ден и пак няма да ми омръзне.

Третата пък произхожда от знатно семейство. Когато съм с нея, получавам в изобилие всякакви блага.

И към трите изпитвам много силни чувства, но не знам коя обичам истински.

Изслушвайки разказа на своя ученик, мъдрият учител веднага отсякъл:

– Не обичаш истински нито едно от момичетата. Ако искаш да си с някого заради външния му вид, това не е истинска любов, а само страст, която ще се изпари с времето.

Ако искаш да си с някоя девойка заради красивия ѝ ум, пак не е истинска любов, а само възхищение.

Ако пък искаш да си с някого, защото те боготвори и те обсипва с богатства, също не е истинска любов. Това е само изгода!

– А какво е любовта тогава? – запитал тогава ученикът.

– Любовта е да обичаш някого и сам да не знаеш защо си избрал точно него.

Истинската обич е неудобна, необяснима и дори налудничава. Тя не се нуждае от причина, за да съществува.