2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1433 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2019 17:47
Прозрението е болезнено. То разкъсва всички заблуди, с които си живял, то те кара да се родиш отново, но преди това да умреш и умирайки да страдаш.Времето те кара да разсъждаваш, да се луташ, докато стигнеш на върха, от който виждаш истината, там където Духът е извисил душата и я е издигнал на най-високото стъпало, от където тя вижда своя живот - такъв, какъвто е.Всеки път, когато си на прага на реалността и заблудата, усещаш болката вътре в себе си. Тази болка е в следствие на илюзиите, които те подхранват с мечти и заблуждават твоят ум и душа, докато тя не се осъзнае.Единствено тогава, проглеждаш истински и разбираш, че си живял в един свой свят, различен от действителността.В този момент си задаваш много въпроси, на които не откриваш отговори.Отговорите идват след време, а доста често те са в самите нас, защото битието е не само около нас, а и вътре в нас. Там, където рядко поглеждаме с истинските си очи.