Какво всъщност е страхът? Дали страхът ни погубва, или  помага да оцелеем? Има ли такова същество на земята,  за което да не е присъщо това чувство?То е заложено в инстинкта ни за оцеляване и не е срамно да си признаем, че се страхуваме понякога  дори често, когато се стремим да оцелеем, загрижени за сигурността си и за тази на нашите близки. Страхът, като чувство, ни предпазва и предава.Понякога е висша  проява на разум, но най-често оправдание за собствения ни егоизъм;  да се боиш от непознатото, да си несигурен във себе си, да се страхуваш от самия страх,  бариера пред възможностите ни ли е това, или оправдание за тесногръдието,  което в наше време се проявява ежедневно. Рядко сме свидетели на доблест и себеотрицание. Доста често  се обличаме в апатия и проявяваме безразличие, когато трябва да помогнем на някого в екстрена ситуация, заради страха ни да не пострадаме. Има хора, на които се възхищаваме и наричаме герои, но често самите ние се страхуваме да бъдем като тях. И така, както ги адмирираме за постъпките им, в повечето случаи ги упрекваме във безразсъдство. Но не е ли безразсъдство да се страхуваш да проявиш човешкото си достойнство и дълг и да бъдеш безстрашен.