Ето, отново е ден. Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята. Примамен от всичко, излизам. Вървя по алеята, а около мен светът се къпе в красота. Оглеждам се и виждам усмивки, изписани по лицата на хората. Колко е красиво...! Да виждаш красота и свежест, да вдишваш радост и спокойствие. Днес цялата природа релаксира.Босите ми крака усещат погалването на тревата под тях. Свивам ги и сядам на брега на онова ручейче, което винаги ме приютява. Днес и неговата песен е весела и опияняваща. Лягам на неговия бряг и отправям поглед към слънцето. Лъчите му са нежни и жарки. Толкова много ми липсваше това усещане да се чувствам жив. До днес всички дни бяха еднакви, ала когато пожелаеш, можеш да ги разнообразиш. Достатъчно е само да се огледаш около себе си. Ще се учудиш колко красота и нежност те заобикаля. Ще се чувстваш щастлив и проблемите няма да те завладяват.Ех, колко е красиво да умееш да говориш с природата, да се наслаждаваш на нежността й, да усещаш топлината й. Искаме да има повече такива дни, но това зависи изцяло от нас самите, защото ние сме тези, които определят как да живеем. Хайде, забравете за проблемите и се наслаждавайте на всеки дар, който ни поднася природата!