От Древността до наши дни: суверенът, който може да печата пари, получава лост за намаляване на дълговата тежест и за стимулиране на икономиката. Но историята показва, че това никога не свършва добре. Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?

 В древния Рим производството на монети се е извършвало в храма на Юнона Монета – оттам произхожда наименованието "монета". С разрастването на империята, са били отворени и други монетни дворове, като римските монети са били приети за обменно средство в цяла Европа.

 От I век пр. Хр. основната сребърна монета и водещо разплащателно средство в Римската империя е републиканският денар. При пускането си в обръщение той се е състоял от чиста проба сребро. По времето на император Нерон, през 54 г. сл. Хр. съдържанието на метала вече е 94%. През 100-ната година е 85%, през 220 г. е 43%, а през 244 г. пада до 0.05% и денарите са свалени от обращение, тъй като никой не е искал да търгува с тях.

 Инфлацията в Рим идва от постоянните разходи за войни, които обаче с увеличаване на вътрешните междуособици – времената на т. нар. войнишки императори и със засилването на варварските нашествия от един момент нататък вече не могат да се подкрепят от реалната икономика. На практика империята стартира "печатане" на необезпечени пари. А поевтиняването на парите води до намаляване на съдържанието на ценни метали в тях.

 Великата китайска стена от хартия

 Да се прехвърлим в Китай. Китайците първи измислят книжните пари. Причината за издаването на книжни пари е проста. Икономиката на азиатската империя страда от недостиг на метали. Животът на медните пари е къс и те са твърде скъпи, а железните монети се оказват твърде лесни за фалшифициране, което поражда силен инфлационен натиск. По онова време хартията се произвежда в специални работилници от кората на черничеви дървета и цената й е висока.

 Освен това графичното изкуство и печатните преси позволяват издаване на защитени от фалшифициране пари. Така през XI век, банка в Съчуан започва да издава книжни пари в замяна за железни монети.

 Проблемите в Китай започват след като монголското нашествие. Внукът на Чингис хан Кубилай хан обединява страната, но за да финансира военните си операции почва да печата книжни пари в огромни количества.

 От дневниците на Марко Поло научаваме, че ханът „всяка година прави такова огромно количество от тези пари, което не му струва нищо, че то вероятно е равно по размер на всички съкровища на света.“

 На практика бързо развиващата се китайска икономика се оказва способна да поема за продължителен период от време огромния паричен поток. Хартията се превръща в пътища, крепости, цели нови градове.

 В същото време цените на земеделската продукция рязко нарастват и в момента, в които икономическия възход достига зенита си, страната се изправя пред хиперинфлация.

 Гениалният Лоу - изпреварил времето си с три века

 Няколкостотин години по-късно Джон Лоу осъществява парична реформа във Франция, която остава в историята като най-голямата пирамида, рухвала някога. След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните, водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата с общ размер над 3 милиарда ливри.

 Близък съветник и приятел на регента херцог Филип Орлеански, Лоу отворя Банк Женерал през 1719 г. Банката с позволението на регента започва да печата банкноти, гарантирани от държавата. За да ги популяризира Лоу отпуска и евтини кредити. Лихвите падат до 4 %, от 25-30% преди това. Банкнотите станали много популярни. Леки, удобни за носене и издадени с благословията на самия регент Филип Орлеански.

 Изобилието от пари скоро съживило икономиката. Инфлационните очаквания довели до бум на търговията.

 Лоу се възползвал от това, за да финансира френската монархия. Основал нова компания “Мисисипи”: който иска да си купи акции на компанията, трябвало да представи държавни облигации. Тези облигации се купували с книжни пари, които пък банката на Лоу печатала.

 Основният актив на “Мисисипи” бил щатът Луизиана – най-голямата европейска колония на територията на съвременните САЩ.

 Оказало се, че въпросният актив всъщност е огромен пасив. В Луизиана липсвали ценните по онова време природни ресурси, а голяма част от площта на щата била заета от блата.

 Джон Лоу обещавал 40% дивидент в близкото бъдеще. Прогнозирал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, тъй като той си ги печатал сам. В началото на 1720 година бил стигнат върхът в цените на акциите. Балонът се спукал, след като втората експедиция за колонизиране на Луизиана завършила с пълен провал. Оказало се, че парите на Лоу нямат никакво покритие и че стойността им не може да бъде поета от френската икономика.

 От Ваймар през Нюрнберг до Вашингтон

 Германия, началото на XX век. Страната е загубила Първата световна война. Версайският договор налага на победените репарации с такива размери, че няма как да бъдат изплатени. Капиталът изтичат постоянно по плащанията на този дълг от Ваймарската република. Съответно цената на марката се срива, тъй като германската икономика работи по същество за растежа на Франция и Британската империя. През 1923 г. един американски долар струва 4.2 трилиона марки.

 С германския въпрос се заема международен комитет на чело с Чарлз Дауес. Този комитет разработва специален план по силата, на който Германия получава около 200 000 000 долара външен заем, намалени са и ежегодните репарационни плащания. Прекратена е окупацията на Рур. Освен това над германската икономика е установен строг финансов контрол.

 Кризата обаче е преодоляна чак от нацистите, които на практика национализират банките и големите предприятия в страната и използват вътрешния дълг, който не смятат да платят, за да стимулират икономическия растеж.

 И така стигаме до САЩ. В момента външният дълг на най-голямата икономика в света е по-голям от брутния й вътрешен продукт. Сумата от почти 15 трилиона долара реално е толкова голяма, че няма как да бъде изплатена без емитиране на нов дълг. През тази година 2011г, федералният дълг на САЩ ще нарасне със 7.23%. по данни на Merrill Lynch.

 От 1913 г. насам доларът е загубил 92% от стойността си. А през последните няколко години огромна част от водещите американски компании работят за растежа на китайската икономика. Критично важният въпрос за бъдещето на долара и световната финансова система е кога обемът на доларите в обращение ще надхвърли капацитета на американската икономика да поддържа стойността на валутата.

дали китайците при наличието на огромен доларов дългов ресурс на щатите към тях, няма да го хвърлят на петролния пазар, а и какво ще последва.Май някой ще се изкуши и ще приложи сила.Поздрав