Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2012 10:47 - Битката на Косово поле - 15 юни 1389 г.
Автор: venziko Категория: История   
Прочетен: 3117 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 03.08.2019 14:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите. В нея едни срещу други застават сърбите, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с султан Мурад I. До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на владенията на Моравското княжество на княз Лазар край река Морава. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник през1386 г. (на брега на река Топлица) войските на Лазар успяват да разбият османците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския владетел Иван Шишман и деспот Добротица който отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу Лазар. Потенциалната заплаха от Търновското царство е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България. През следващата 1389 година османския султан Мурад I предприема нов поход срещу Сърбия и Босна в началото на лятото . За около две седмици неговата 40 000-на армия се придвижва по пътя – Пловдив, Ихтиман, Дупница, Кюстендил, Крива паланка, Кратово, Куманово, Прешево, Гиляне, Ново Бърдо, Прищина, Косово поле. Пред нея е изпратен отряд начело с османския васал и бивш кюстендилски деспот Константин Драгаш, който добре познава тези места. Скоро османските разузнавателни отряди, командвани от гръцкия ренегат Евренос бей и Индже Балабан, установяват контакт с християнската армия, дислоцирана в района на град Крушевац. Решителната битка между християнските и османски войски се разиграва на 15/28 юни (т.нар. Видов ден) на историческото Косово поле. Според някои извори, в нея участват около 12 000 до 30 000 християнски воини начело със сръбския княз Лазар, босненския войвода Влатко Вукович, владетелят на Скопие, Прищина и Призрен деспот Вук Бранкович, хърватския бан Иван Палижне, както и помощни албански,влашки, маджарски и чешки отряди. Българският цар Иван Шишман не може и да помисли да изпраща войски на Косово поле. Но, както и в битката при Плочник, многохиляден български отряд участва на левия фланг на християнската армия заедно с босненците на крал Твърдко. В центъра на съюзната християнска армия са разположени сръбски, влашки, чешки, хърватски и босненски отряди под личното ръководство на княз Лазар, а на десния и левия фланг – сръбски и албански отряди командвани от Вук Бранкович и албански и български отряди.В ранната сутрин на 15 юни 1389 г.османската армия е построена под формата на издаден напред полумесед и заема позиция на юг от р. Лаб. В центъра са разположени еничарския корпус и флангови конни отряди от румелийски спахии. Зад първите редици на еничарите се намира османската артилерия – т.нар. бомбарди, използвана за първи път от турците по време на Косовската битка. Основните сили на централната групировка на османската армия са под прякото командване на султан Мурад I, а щабът му се състои от опитните военоначалници – великия везир Али паша, румелийския бейлербег Демирташ паша, Мехмед ага, Хайдар ага и Евренос бей. Левият фланг от анадолски спахии, акънджии и азеби се командва от Якуб Челеби. Негови помощници са Айна бей, Индже Балабан и Мустафа Челеби. На десния фланг са разположени анадолските спахии и пехотици начело с принц Баязид, Кюрт ага, Саръджа паша, Лала Шахин паша, Яса Яхши бей, Мюстенджап бей и Хамитоглу.Боят започват стрелците с лък,а след това пръв атакува Вук Бранкович, които хвърля своите конни и пехотни отряди срещу левия фланг на османската армия. Под напора на християнските воини анадолските отряди на Якуб Челеби започват да отстъпват в югоизточна посока. Тогава, в боя се включват и войските командвани от княз Лазар, които се нахвърлят върху центъра на османската армия. Еничарите и румелийските спахии успяват да удържат позицията, въпреки жестоката сеч. В този решаващ момент на боя изглежда загива и самият главнокомандващ султан Мурад I. Според основните извори за събитието – летописът на българския книжовник на сръбска служба Константин Костенечки за живота и дейността на княз Лазар, църковната творба “Възхвала на княз Лазар” от монахиня Ефимия, „Герасимовата летопис” от брата на Вук Бранкович, хрониката на османския летописец Сааддедин от началото на ХV век – султан Мурад вероятно загива в самото начало на сражението при стандартни обстоятелства, а легендарният подвиг на сръбския велможа Милош Обилич, намушкал султана пред походната му шатра с намазан с отрова меч, трябва да отнесем към по-късно създадена народна легенда.Смъртта на султан Мурад и първоначалното объркване сред османските войски, не довежда до техния разгром. Ръководството на боя веднага е поето от неговия син Баязид, който хвърля войските си в стремителна атака. Те за кратко време успяват да разбият левия фланг на християнската армия, командван от босненския войвода Влатко Вукович. В контраатаката се включват и войските на Якуб Челеби, като по този начин двете крила на османската армия успяват на обходят фланговете на християните. Накрая, в жестоката сеч се включва и конницата на румелийските спахии. С помощта на еничарите те успяват да разбият напълно войските от центъра на християнската армия начело с княз Лазар. Според някои извори, след края на сражението, плененият сръбски княз е посечен над трупа на убития османски владетел. Заради победата си в Косовската битка новият султан Баязид (1389 – 1402) получава прозвището „Илдъръм” – Светкавицата. Разбитите християнски войски отстъпват в безпорядък на запад.След загубата на съюзната християнска армия в битката на Косово поле и убийството на княз Лазар, неговия син Стефан Лазаревич и вдовицата княгиня Милица се признават за васали на султан Баязид. Те запазват само част от владенията си с център в Смедерово и Белград. Под суверенитета на Османската империя преминават  босненския крал Твърдко и прищенския деспот Вук Бранкович.



Тагове:   345,


Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venziko
Категория: История
Прочетен: 530153
Постинги: 106
Коментари: 199
Гласове: 640
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031