Объркани мисли се разпиляват в съзнанието ти.....фиксирал се варху онази точка от стената празният ти поглед те въвлича във някаква илюзиорна реалност, но тя е само там вътре в ума ти...Слухът ти долавя единствено тиктакане от някакъв часовник, но за теб едва ли вече има смисъл адекватната оценка, че времето ти изтича...Само след секунди всичко там в ума ти ще рухне и в умопомрачението си трезвите мисли ще те връхлетят, погледът ти ще започне да блуждае, да разпознава предметите около теб, а слухът ти ще започне да долавя и други грозни звуци...Добре дошъл в реалността! Ставаш от леглото сграбчваш първата връхна дреха която ти попада и тряскаш вратата на твоя си измислен свят...  С всяко едно стъпало надолу усещаш, че няма къде да отидеш и все пак излизаш навън... Добре дошъл в реалността!Там на улиците се разминаваш с хора – тъжни или весели сами или с някой друг, но ти се различаваш по нещо от тях...Това не е твоят свят и там сред всичкия шум и суета се чувстваш празен, няма нищо, което да сграбчи вниманието ти, не изпитваш желанието нещо да се запечати в съзнанието ти, за теб са ненужни спомените и чувствата, защото си една незначителна малка частичка в онзи, другия свят....  Добре дошъл в реалността!