2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 8769 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2019 18:54
Има пламъци, които не виждаме, проблясъци топлота, която не усещаме, гореща болка, която не чувстваме! Има и радостни тръпки, които пропускаме, недоловими, нечути слова и щастливи, красиви моменти, потъващи в забрава. Защо човекът не е още малко по-съвършен, за да задържи и се докосне до тези така отминаващи, необходими късчета живот?...Живот - низ от омраза, корист и любов! А огънят е най-съвършеното във Вселената. За един миг се запалва и за миг угасва. И както оранжево-жълтите му пламъчета се откъсват в пространството и отлитат, последвани от други, за да се изгубят после в нищото, така и моята душа припламва, разбунтувана от нещо, издига се в свободното и празното, търси, лута се сама в истинното...И сякаш капка дъжд поглъща топлотата, огъня и връща душата ми в мокрите пепелища - да се бори отново да се превърне в пламък. А пламъкът най-лесно гасне! Тогава се питам защо сме такива и защо някои така силно мразят. Дали техните страсти са по-силни от тези на любовта, дали техният вътрешен огън е по-голям, по-светъл, по-топъл от този на тези, които обичат. И всички знаем какво топи леда и какво помага, когато мръзнем и от какво са най-големите пожари, но и най-големите унищожения. Коварен, истински и парещ, желан и отхвърлян, огънят е като жив! И винаги е някъде около нас, сенките му, тъмни и пробягващи, отразяват онова, което през деня не виждаш.А болката, когато се докоснеш, те гори за дълго. И я помниш... Затова и повечето бягат, страхуват се от огнената мощ. Но не е ли по-добре веднъж да се опариш и да си стоплен доживот?А може би пък не! Този риск е за онези - смелите - и бързо тупкащи сърца, за кръвта, която едва се побира във вените от бързане да опознае всичко на света.Но най-опасни са искрите, прехвърчащи наоколо, изчаквайки удобния момент, за да превърнат и най-смиреното, студеното в огън и за секунди да разтопят планина от лед. Само жарта тлее до последно, докато не бъде загасена от вода или ако случайно някой вятър не я превърне в червено-жълта топлина...А колко спомени на лист хартия умират с едно поднасяне към свещта, огънят ги обгръща, изтрива бледите букви, а листа се гърчи, извива, докато се превърне в лека, черна пепел, по-късно развята, незнайно накъде.
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Откъде идва името БЪЛГарин