Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2012 14:19 - Икономиката на България през 2012 г. и следващите години
Автор: venziko Категория: Бизнес   
Прочетен: 3143 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 02.09.2017 17:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В последната есенна прогноза на Европейската комисия (ЕК) от ноември 2011 г. разделът за България е озаглавен „Умерен растеж в нарастваща несигурност“. Втората част на заглавието е вярна, но за първата силно се съмнявам. 2012 е поредната тежка година в дългата поредица от над 20 кризисни години. Като се заговори за настоя­щата световна криза, много хора у нас казват, че не са впечатлени, защото през последните две десетилетия сме в постоянна криза. И наистина е така. България, заедно с още няколко източноевропейски държави, е страна, където се напластяват две взаимно подсилващи се кризи: първата е кризата на трансформацията от тоталитарен социализъм към сегашния бандитски капитализъм. Втората е резултат главно на външни причини: в края на 2008 и началото на 2009 г.  започналата в Америка световна криза, а от края на 2010 и началото на 2011 г. — дълговата криза в няколко страни от еврозоната.

При спад на БВП у нас с 5,5% през 2009 г., символичен растеж от 0,2% през 2010 г. и 1,7% за 2011 г. ЕК прогнозира 2,3% за 2012 и 3,0% за 2013 г. При нарастваща рестрикция върху вътрешното търсене и очертаващия се спад на БВП в страните от еврозоната и ЕС през 2012-2013 г., които са главният ни търговски партньор, а също и забавянето на динамиката на растежа в новите пазарни икономики извън ЕС, в най-добрия случай очаквам нулев растеж за 2012 г. Ако ситуацията в Европа през 2012 г. се влоши повече от предполагаемото (което е много вероятно), възможно е у нас да има слаба рецесия от 0,5-1,0%. За 2013 г. е трудно да се прогнозира в тази сложна обстановка. Очаквам растежът да е около и дори под нулата и в никакъв случай 3,0%, както предвижда ЕК.

В този контекст заслужават внимание резултатите от последната бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ) на България през април 2012 г. Общият показател за бизнес климата се повишава с 3,2 пункта в сравнение с предходния месец, но общата дългосрочна оценка за бизнес климата в началото на 2012 г. е около 10-12%, при около 45% през 2007-2008 г., т. е. четири пъти по-лоша. Така че, дори и да има слабо подобрение по някой показател в сравнение с предходен месец, спрямо предкризисното равнище продължаваме да пълзим по дъното.

Производствената активност в промишлеността се оценява като намалена. Промишленото производство през февруари 2012 г. е 98,3% спрямо предходния месец и 96,1% спрямо съответния месец на миналата година. Този спад е по-голям в преработващата промишленост. В очакванията за следващите месеци има известен оптимизъм, но той е по-умерен в сравнение с предходния месец. Средното натоварване на мощностите в промишлеността през април е под нивото на януари и достига 69,9%. Общата дългосрочна оценка в началото на 2012 г. е около 25%, при около 48% през 2007-2008 г. Около 54% от промишлените предприятия сочат като главна пречка несигурната икономическа среда, около 44% — недостатъчното вътрешно търсене, около 29% — недостатъчното търсене от чужбина.

В строителството се очаква подобрение на бизнес климата по сезонни причини. Предвижда се забавено свиване на дейността. Очакванията за следващите три месеца остават оптимистични, макар и малко по-резервирани в сравнение с март. Дългосрочната средна оценка за бизнесклимата в строителството в началото на 2012 г. е около -5%, при около 45% през 2007-2008 г. Тук сривът в сравнение с предкризисното равнище е огромен. 70% от предприятията сочат като главна пречка несигурната икономическа среда, около 57% — финансовите трудности, и около 42% — недостатъчното търсене.

В търговията на дребно оборотът през февруари 2012 г. е 97,4% в сравнение с предходния месец и 97,6% в сравнение със същия месец на 2011 г. Очаква се леко подобрение на бизнес климата в сравнение с предходния месец — март. Търговците обаче са по-резервирани относно продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Дългосрочната средна оценка за бизнес климата в този отрасъл в началото на 2012 г. е около 12%, при около 50% през 2007-2008 г., т. е. около четири пъти по-лоша от предкризисното равнище. Пълзенето по дъното продължава и тук. Около 70% от предприятията сочат несигурната икономическа среда като главна пречка, около 58% — слабото търсене, и около 42% — конкуренцията.

Има слабо подобрение на бизнес очакванията в услугите. Дългосрочната средна оценка за бизнесклимата в услугите в началото на 2012 г. е около 8%, при около 40% през 2007-2008 г., т. е. пет пъти по-лоша от предкризисното равнище. И тук пълзенето по дъното продължава. Около 72% от предприятията сочат несигурната икономическа среда като главна пречка, около 45% — конкуренцията, и около 35% — недостатъчното търсене.

ЕК очаква в есенната си прогноза увеличение на индивидуалното потребление у нас с 2,1% за 2012 г. Това няма как да се случи при сегашната рестриктивна политика по доходите. В най-добрия случай то ще бъде около нулата. Не е изключен дори спад от 0,5-1,0%. ЕК прогнозира 0,5% прираст на публичното потребление. Това също е невъзможно при сегашните бюджетни ограничения. Още по-малко възможно е прогнозираното увеличение на инвестициите с 3,5%. Те ще са около и дори под нулата.

ЕК прогнозира повишение на износа с 4,7% и на вноса с 4,5%. Очакванията за износа не са реални поради неблагоприятната конюнктура в Европа и извън нея. Прогнозата по износа може да се потвърди само при по-благоприятни от очакваните външни условия, което е почти изключено. Доколкото може да се съди по първите два месеца на 2012 г., износът (FOB) намалява с 6,1%, а вносът (FOB) расте със 7,1% в сравнение със същия период на миналата година. В резултат на това расте и отрицателното търговско салдо. На този въпрос ще се спра по-долу.

По структурата на факторите на растежа у нас ЕК разчита главно на вътрешното търсене — повишение с 2,1%. Това не е реално поради посочените по-горе причини, свързани с поголовната рестриктивна политика. Рестрикцията винаги и навсякъде по света означава по-ниско вътрешно потребление и по-нисък растеж.

При спад на заетостта у нас с 5,9% през 2010 г., ЕК очаква за 2012 г. слабо повишение с 0,1%, и през 2013 г. — с 0,9%. И двете прогнози са нереални. Икономически активното население в края на 2011 г. е било 3292,1 хил. души. Коефициентът на икономическа активност през четвъртото тримесечие на 2011 г. е 66,3% и в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. е с 0,3 процентни пункта по-нисък. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години е 58,7% и намалява с 0,3 процентни пункта. Икономически неактивните лица на възраст 15 — 64 години са 1671,7 хил., или 33,7% от населението в същата възрастова група. Обезкуражените лица между 15 и 64 години са 225,4 хил., като остават непроменени в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г.

Безработните през четвъртото тримесечие на 2011 г. са 380,9 хил., а коефициентът на безработица е 11,4%. Безработицата при мъжете (12,8%) е с 2,9 процентни пункта по-висока, отколкото при жените (9,9%). Коефициентът на младежката безработица е 28,9%. Продължително безработните (една или повече години) са 212,3 хил., или 55,7% от всички безработни, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. броят им нараства с 6,3%. Това бързо нарастване буди силна тревога. Ако към официално отчитаните безработни (380,9 хил.) прибавим и обезкуражените безработни (225,4 хил.), истинската безработица у нас през четвъртото тримесечие на 2011 г. е била 18,6% спрямо икономически активното население. През първото тримесечие на 2012 г. ще е около 19%, т.е. близка до гръцката безработица.

Заетостта ще продължава да намалява през 2012-2013 г., а безработицата ще расте. През последните дни на 2011 г. бяха публикувани анкети на НСИ с бизнеса, които потвърждават, че предстоят нови съкращения на персонал. Почти всички изброени по-горе показатели по заетостта и безработицата ще бъдат по-неблагоприятни през първото тримесечие на 2012 г., но данни за него още не са публикувани от статистиката. Това навярно ще стане през май 2012 г. Влошаването ще продължи и през следващите тримесечия на тази година.

Прогнозираното повишение на доходите на работещите със 7,2% през 2012 и със 7,1% през 2013 г. също е преувеличено. Очаквам стагнация на номиналните трудови възнаграждения и леко намаление на реал­ните разполагаеми доходи при прогнозираната инфлация от 3,1%, която е правдоподобна за кризисни условия. Известно е, че в кризисна обстановка потенциалът за инфлация е силно ограничен, а опасенията от висока инфлация — силно преувеличени, поради потиснатото търсене.

Очаквам стагнация на номиналните доходи, защото от средата на 2009 г. пенсиите на 2,2 млн. пенсионери са замразени и ще останат такива през 2012 г. Замразени са и заплатите на заетите в държавния сектор около 400 хил. души — служители в администрацията, лекари и друг медицински персонал, учители, преподаватели в университетите, работещите в БАН и Селскостопанската академия, работещите в армията, МВР, по социалните програми и т.н. Доходите ще намаляват и в резултат на съкращения на заети, които ще разчитат на помощи за безработица, а трайно безработни ще губят правото си на помощи за безработица.

За доходите в България може да се съди и по дела на компенсации­те на наетите лица общо за икономиката в БВП за съответната година по текущи цени. По данни на НСИ през 2010 г. този дял е бил 38,48%, а за 2011 г. — 37,16%. От тези две числа могат да се направят два важни извода: Първо, делът на компенсациите на наетите лица у нас е значително по-нисък от преобладаващия в страните от ЕС — около 50%. Той е толкова нисък, че затруднява нормалното възпроизводство на работната сила в съответствие със съвременните изисквания и поддържа много висок контингент на „работещи бедни“.Второ, този дял намалява в номинално изражение и още повече в реално измерение. Това пък означава чувствително намаление на покупателната способност на населението, а оттам и на потреблението. Тази неблагоприятна тенденция ще продължи през 2012 и 2013 г. Това пък ще ограничава потреблението на домакинствата.

Бедността в България расте заедно с доходната поляризация. 42,8% от домакинствата живеят с доход до 270 лв. на човек. Една трета от работещите (или 620 хил. души) получават ниски заплати — до 75% от средната брутна заплата, която е около 760 лв. месечно. Крещяща е поляризацията в спестяванията. Огромната част от българите нямат спестовни влогове. От 6891 хил. население на 7 и повече години, хората и домакинствата със спестовни влогове са спаднали от 14% през 2010 г. на 7% през февруари 2012 г., т. е. около 482 хил. души притежават спестовни влогове. При това 46% от вложителите притежават до 1000 лв., колкото са разходите за едно погребение. Едва 60 000 вложители притежават влогове над 5000 лв. Около 500 души имат влогове над 1 млн. лева. Домакинствата все по-често теглят пари от влоговете си или вземат потребителски кредити от банките за посрещане на текущи разходи.

Недостатъчно точна е прогнозата на ЕК за запазване на отрицателното салдо в търговския баланс и малкото положително салдо по текущата сметка. Както ще видим по-долу, тази прогноза се опровергава още през първите два месеца на 2012 г.

ЕК прогнозира за 2012 г. дефицит в консолидирания ни бюджет - 1,7% от БВП и структурен бюджетен дефицит от 0,7%. Това може да се случи при продължаване на бруталната рестриктивна бюджетна политика, но не е икономически и социално оправдано. Нищо не налага престараването на българското правителство, което планира за 2012 г. още по-нисък дефицит — 1,3%, при допустим 3,0% и очакван средно за ЕС 3,9%. Финансовата стабилност у нас, в името на която се прави това, е на такова мизерно ниво, че европейските граждани биха се разбунтували, ако им бъде наложена.

При 16,3% фактически публичен дълг у нас в края на 2011 г. ЕК очаква 18,3% в края на 2012 г. и 18,5% в края на 2013 г. България е в по-добра позиция (на второ място след Естония) в тази област от повечето страни от ЕС и може да си позволи по-гъвкава политика по дълга, с цел да се поддържа макар и минимален растеж, да не се повишава безработицата и поне да се запазят доходите на достигнатото ниво. Нищо не заплашва финансовата ни стабилност, ако допуснем умерено и контролирано увеличение на дълга до 25-27% през следващите няколко кризисни години. Да се твърди обратното, би било поредната заблуда, адресирана към неинформираната и ниско реактивна българска общественост.

През следкризисните години държавният дълг може отново да се намали до около 15-17%, макар че това не е наложително. Особено ако се поддържа дълг до около 20-25%, като се вземат заеми за важни инвестиционни цели — изграждане на обекти за високотехнологични и експортно-ориентирани продукти, съвместно с водещи чуждестранни компании в тази област; създаване на държавно-частен фонд за финансиране на иновации с първоначален капитал от един милиард лева; за подобряване финансирането на здравеопазването, образованието и науката; за подобряване на пътната инфраструктура от втора до четвърта категория; за подобряване на инвестиционната дейност на общините; финансиране на програми за смекчаване на демографската криза и т.н. Само за сведение на читателя публичната задлъжнялост на ЕС-27 в края на 2011 г. беше 82,5% от БВП, а на еврозоната — 87,2%. Очакваната публична задлъжнялост в ЕС през 2012-2013 г. ще бъде около 83% от БВП, а в еврозоната — около 88%.
Това е което засега може да се каже за икономическото развитие на България през 2012 г и следващите години.





Тагове:   123,


Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Нищо оптимистично
17.09.2012 16:32
И 2012 г е поредната тежка година в дългата поредица от над 22 кризисни години за България. Поздрав за хубавия анализ
цитирай
2. venziko - За съжаление
17.09.2012 16:39
И на мен ми се иска да има нещо оптимистично,но за съжаление фактите говорят друго.
цитирай
3. анонимен - Trjbva Promjna
17.09.2012 17:41
Palna promjna i novo vazrazdade i trjbva na Balgaria,za da se izmakne ot taj kriza
цитирай
4. urilozev - Трудно,
23.09.2012 07:42
много трудно може да се съзре нещо оптимистично в "картинката.Негативите са безброй и базкрай.Дано не прибягнат и до увеличаване на дълга, защото ще го окрадат и никаква полза няма да има, ама май и това ще направят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venziko
Категория: Бизнес
Прочетен: 356428
Постинги: 101
Коментари: 503
Гласове: 631
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728