Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2012 16:58 - Финансовата етика: скок в миналото
Автор: venziko Категория: Бизнес   
Прочетен: 4396 Коментари: 13 Гласове:
6

Последна промяна: 31.08.2017 18:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Някой ден ще се наложи да преосмислим въздействието, което падането на Берлинската стена имаше върху света - както за печелившите, така и за губещите.

* * *

В годините след падането на Стената Франсис Фукуяма написа известната книга „Краят на историята”, където той заяви, че с краят на комунизма, капитализмът ще се превърне във вечна реалност. Наскоро той написа статия в Ню Йорк Таймс (NYT) в която поиска ограничения за своеволията на корпорациите - същите корпорации, на които вестникът посвещава няколко страници в своите анализи.

Победителите при краха на комунизма бяха политици, които имаха военна мощ и нови технологии на свое разположение. Светът на корпорациите (когато финансите още бяха част от него) играеше съществена роля, макар и недиректна, дотогава. И покровителите на запада (говорим за 1988, което изглежда толкова отдавна) представиха модел на капитализъм, който в момента е на изчезване.

Това беше капитализъм, изваян в социалните борби на индустриалната революция, който беше приел, като основа на своята еволюция ценности като социална справедливост, участие и демокрация – устоите на организацията на обществото; капитализъм, който е приел синдикатите, социалните и бизнес пактове и труда, за основни права на достойния живот.

Днес този вид капитализъм е на изчезване. През 1950 американският финансист Бернард Барух предизвика скандал, като обяви, че босът на компания има правото да печели, колкото общо взимат 60 работника. Днес често се случва босът на една компания да печели, колкото стотици от тях. Имаше време, когато корпорациите бяха посветени на това да закрилят изкуството и обществото.

Докато интервюира главния изпълнителен директор на американската застрахователна група AETNA, Уилям Пфаф му напомня за този период на социален капитализъм. В отговор той казва на Пфаф „Не мога да си представя по-добър пример за измяна срещу интересите на акционерите. Задължение на корпорацията е да им дава (на акционерите) всички приходи. Това, което се случва извън обществото, не ни интересува.” Упадъкът на същността на комунитаризма, на сдруженията и на гражданския дух на нашите общества е поразителен. Социологът Робърт Пътнам пише по тази тема своята изключителна книга „Bowling alone”, където той описва изчезването на преди солидарния, комунитаристичен и асоцииран американски свят.

В началото на юли, консервативният коментатор на Ню Йорк Таймс, Дейвид Брукс публикува статия в защита на „модерния капитализъм” , отчитайки алчността като сериозен стимул към успеха. И ако стотици хиляди работни места са релокирани /преместени/, то това е защото „модерният капитализъм” гледа в глобален мащаб, не само на национално ниво. Резултатът е създаването на стотици хиляди работни места в страни от третия свят, което е обективен резултат със дълбока социална значимост.
Брукс също така пише, че е възможно това да е направено, за да даде по-големи, законни печалби на компаниите и че новите работници може да са експлоатирани, но в дългосрочен план този проблем ще се разреши. Модерният капитализъм, макар и да няма каквото и да е обществено съзнание, продължава да е моторът на историята.

Този тип логика щеше да е немислим преди падането на стената. Никой нямаше да си помисли да възхвалява алчността и да представя загубата на милиони работни места, в името на по-големи печалби, като нещо положително. Фактът, че днес то заема страници на уважавано вестникарко издание показва как светът се променя. Днес се казват неща, които никой нямаше да посмее да каже в миналото. И най-лошото е, че читателите приемат тези изказвания като нещо нормално.

Ние сме изправени пред фундаментална смяна на ценностите. Струва си да си припомним, че ценностите на egalitи – социална справедливост, fraternitи – например синдикатите и solidaritи – имайки предвид обществените, медицински, образователни и пенсионни сруктури, които днес се разпадат; са не само на знамената на френските революционери, но залягат и в конституциите на съвременните държави.

Финансите, не индустрията, са моторът на „модерният капитализъм”. Индустрията бе моторът на стария капитализъм. За много кратък период от време капиталът се съсредоточи във финансите, за да може да добие по-бързи и големи печалби, отколкото с индустрията.
Влизането на Facebook на фондовата борса – компания от триста работника и няколко малки офиса, беше оценена по-високо от Боинг, който има шейсет хиляди работници, огромни помещения за производството на самолети и високотехнологични научни лаборатории.

Facebook купи INSTAGRAM - интернет компания с шест работника – за един милиард долара. Колко време, жертви, инвестиции и производство е необходимо, за да се продаде една компания за един милиард в истинския свят? На каква действителност съответства този фондов пазар?

Наистина е поучително да знаем, че през 2010, общатата стойност на еднодневното производство на стоки и услуги в света беше около един милион милиард долара. В същия ден, общата стойност на финансовите транзакции бе изчислена на четиридесет милиона милиарда долара. Транзакиите нараснаха четири пъти от 2004.

На 23 юли, Обзървър публикува проучване, според което между 2005 и 2010 световният икономически елит укрива от данъци поне 17 милиона милиарда долара. Почти никой не знае колко означава астрономичната цифра „милион милиарди”. Достатъчно е да кажем, че ако човек брои секундите на времето ще са му нужни 317 години, за да стигне до милион милиарди. Сега, тези 17 милиона милиарда укрити от данъци, които споменах по-горе, са повече от брутния вътрешен продукт на две страни като САЩ и Япония взети заедно. Проучването показва, че 6.3 милиарда от укрития капитал принадлежи на 92 000 души, това значи, на 0.001% от световното население.
Проучвенето също така показва, че до края на 2010, петдесетте най-големи частни банки в света са успяли да скрият от данъчните власти повече от 12 милиона милиарда долара. Трите най-активни са били UBS, Credit Suisse и Голдман Сакс. Кой си спомня срещата на Г20 през 2008 в Лондон, когато Саркузи, Меркел и Обама обявиха „незабавна и категорична война срещу данъчните убежища”?

Неспособността на политическата система да контролира финансите е източникът на „модерния капитализъм” и неговата съкрушителна мощ. От защитник на конституцията, политиката се превърна в инструмент - в услуга на пазара. Не съм сигурен колко от вас са забелязали, но до сега, никоя важна персона не е влязла в затвора поради измама на финансовата система във вреда на обществото /забележете, че Бърнард Мейдоф беше човек, не банка/.

Нека разгледаме една от гореспоменатите банки: Union des Banque Suisses (UBS), основана през 1854 в калвинистка Швейцария; пример за гражданска отговорност и неутралност; в момента тя има 60 000 души персонал. Само ще цитирам скорошни данни, през 2008 на UBS се налага да върне 22,7 милиарда долара на клиентите си, които са били притиснати от банката да купуват облигации и ценни книжа, докато шефовете на банката ги продават - знаейки, че те ще изгубят стойност. UBS плати глоба в размер на 150 милиона долара, за да избегне процес за измама.

През 2009, UBS плати 780 милиона долара на американското правителство в борбата срещу укриване на данъци, докато по същото време плаща глоба от 200 милиона долара за надхвърляне на лимитите си в Съединените Щати.

През 2011, UBS бе разкрита, че е участвала в продължение на 5 години във фалшифициране на дериватни пазари в ущърб на над 100 общини и организации с идеална цел; в крайна сметка банката плаща 160 милиона долара глоби.
И сега им предстои иск в размер на един милиард долара, за това че са издавали „декларации с невярно съдържание и пропуски ” на пазара на ипотеки, което е доведло до срива на Fannie Mae (Federal National Mortgage Association – Федерална национална ипотечна асоциация бел. пр.) и на Freddy Mac (Federal Home Loan Mortgage Corporation – Федерална корпорация за домашни ипотеки бел. пр.) - щатските ипотечни компании, които задействаха началото на кризата, в която живеем от 2008.

Миналата година UBS обяви печалби в размер над 26 милиарда долара. Считана за „твърде голям, за да фалира” без да навреди на икономиката (мечтата и целта на всички банки), швейцарското правителство и даде 50 милиарда долара, за да се спаси от финансова криза.

Последният скандал засяга фалшификацията на корпоративното данъчно облагане между банките; скандалът с Либор, ще донесе още главоболия на UBS. Барклейс, голямата английска банка – базирана в земите на Англиканизма – вече бе глобена с 450 милиона долара. Главният изпълнителен директор, Боб Даймънд, който заяви миналата зима „време е да се спрат атаките срещу банкерите”, трябваше да подаде оставка. В противоречие на това, което г-н Даймънд иска, вместо банкери, терминът банкстери отново влезе в употреба - термин, който беше много популярен по време на Великата Депресия след 1929.
Президентът демократ от една друга ера, Рузвелт, въведе строги ограничения за финансовия сектор, които бяха в сила до 1999, когато Бил Клинтън ги премахна, съобразявайки се с Уолстрийт. Това е същият Даймънд, който организира срещата межу републиканския кандидат Мит Ромни и американския финансов свят в Лондон. Повече от 2 милиона долара бяха събрани.

Ромни нападна закона на Франк Дод, който американският конгрес въведе в опит да намали излезлите извън контрол спекулации на Уолстрийт, обявявайки, че ще елиминира всякакви опити да се ограничава свободата на финансите. Ромни е мормон. Смятате ли, че религията има значение? Очевидно не: главният изпълнителен директор на банка Номура, Кеничи Уатабе, току що подаде оставка, в страна с конфуцианска етика.

Всички тези наказания срещу финансовия сектор означават, че банките прехвърлят санкциите върху клиентите и акционерите, докато директорите продължават да взимат заплатите и бонусите си, които нямат нищо общо с работата, която са свършили. Дори и отказвайки компенсацията си, Даймънд успява да натрупа 130 милиона долара през своя мандат. Това се равнява на годишната заплата на 10 833 „хилядоевристи (a thousand eurists – в „остеритетните” страни, работещите бедни са хилядоевристи – тези, които печелят само по хиляда евро на месец)”, идеалната заплата за повечето млади хора на Европа.

Числата, които илюстрират европейската социална и човешка криза, както и ерозията на американската средна класа, са вече толкова добре познати, че дори не си струва да бъдат цитирани. Струва си обаче да говорим, дали сме се запътили към ера на неравенства, от вида на тези по времето но индустриалната революция, когато Маркс публикува известната си бяла книга за експлоатацията във фабриките.

Упадакът на синдикалното влияние (днес синдикатите представляват само 8% от работната сила), оголването до санитарния минимум на здравния и образователен сектор, елиминирането на финансите за научни изследвания и за култура, както и орязването на разходите за международно сътрудничество ни водят по един добре познат път.

Но най-сериозният проблем е ерозирането на ценностите родени от трудностите на предишните форми на капитализма. Този процес е засилен и от пасивното съгласие от страна на гражданите, които са под влияние на упойката от десетилетия образоване в консуматорство (в момента, по целия свят харченето за реклами на глава от населението е по-високо от това за образование), от риалити телевизионни програми, като Big Brother; от криза в качеството на журналистиката, посветена все повече и повече на това да следи събития, а не процеси; от предпочитанието на индивида да потърси убежище в самотата на компютъра, вместо да участва в групови дейности.

Списъкът е много дълъг и всеки може добави това, което вижда в своя дом. От моя гледна точка, фактът, че „модерният капитализъм” вижда социалната доктрина на църквата като досадно неудобство, говори за състоянието на нещата.

Най-мъчителният проблем, който разграничава нашата ера от тази на индустриалната революция е, че политическата система – защитникът на конституцията – загуби своята легитимност и участие, особено в очите на младежта. Ето как тя се поддава на финансите с всеки изминал ден. Тази година американската политическа кампания ще надмине четири милиарда долара. И Ромни има повече средства от Обама.

Върховният Съд даде право на корпорациите да правят неограничени дарения, нещо което може да бъде показано чрез ред примери. Наскоро бе разкрито, че министърът на финансите на Съединените Щати, Тимъти Гайтнър, е знаел за манипулациите на Libor, но единственото, което е направил е било да предупреди управителя на Банката на Англия, Мервин Кинг, който сега казва, че не е реагирал по въпроса, понеже предупрежденията са били прекалено неясни.

Истината е, че в наши дни братство съществува само между финансовите и икономическите елити, които си разменят местата и вярват, че е задача на държавата да ги спасява с обществени средства, когато направят грешки.

Случаят с Испания – завлечена от кризата с Bankia (Банка бел.пр- Банката е учредена на 3 декември 2010 г. в резултат от сливането на 7 испански финансови институции, с мажоритарно присъствие в зоните на влияние), която с одобрението на министъра на финансите, обявяваше, че е стабилна, до последния възможен момент – е показателен, за да разберем на къде вървят нещата. Вече се поставя под въпрос дали 120 милиарда евро – пари, които ще бъдат платени от изтощените испански граждани - ще са достатъчни, за да ги спасят.

Исландия, страна където икономиката процъфтяваше, се видя въвлечена в криза причинена от банките и избра път, за който никой не говори. Бе проведен референдум, на който хората решиха, банките да бъдат оставени да фалират и гражданите инкриминираха правителството, което позволи да бъде използвано от банките. Това е единственият известен случай – и това е и причината да не се дава за пример – когато политика, базирана на гражданско участие, реши да остави банките да фалират и да порицае политиците си. Днес Исландия е в много по-добро състояние от Испания, Италия, Ирландия, Португалия или Гърция.

Ако политиката не се завърне към това да се вдъхновява от ценности и да поема рискове, ние ще навлезем в ера на популизъм с много мрачна преспектива. Десните и популистки партии навлизат в европейската политика, както се вижда в случая с Унгария, Пиратската Партия в Германия или Бепе Грило в Италия.

Дясното крило на Републиканската Партия, повлиано от Чаената партия, е по-силно отколкото при Буш, под влиянието на неоконсерваторите. Буш имаше за идеология Американската мечта. Ромни има за идеология възгледите на един от най-консервативните финансови и религиозни елити. Ако той спечели изборите, можем да забравим за опити да се смекчи промяната в климата, нещо, което той смята за идеологическа конспирация срещу енергийните компании, вместо за истински проблем. Това се случва по време на значителна суша в САЩ и докато Антарктика продължава да се топи.

Детайлите от ежедневния живот са прозорци в обществото. Сега разбираме, че супермаркетите, ресторантите и баровете повишават децибелите и броя на бийтовете във фоновата си музика. Това е базирано на проучване, според което колкото е по-силен шумът, толкова повече старите хора делегират пазаруването на младите, които консумират повече и при това по-бързо.

Проучване публикувано през 1988 в списание „Алкохолизъм: клинични и експериментални проучвания”, показва, че ако музиката в бар е 72 децибела, клиентите ще консумират средно 2,6 питиета и ще им отнеме около 14,5 минути да изпият едно. Но ако музиката се усили до 88 децибела, клиентите ще изпиват средно по 3,4 питиета, като ще им отнеме само 11,5 минути за едно от тях. Ресторант в Ню Йорк , the Beaumarchais, пуска 99 децибела. Масите бързо се освобождават. Според американските трудови закони, никой не трябва да е без акустична защита при такива нива за повече от 19 минути.

„Дали ви манипулираме? Разбира се” казва Джон Тафер, консултант за ресторанти и нощен живот, също и домакин на риалити шоуто „Спасяване на барове”. „Моята работа” , казва той „е да си сложа ръката във вашия джоб, колкото се може по-дълбоко и за колкото време ви харесва. Това е манипулативен бизнес.”

„Модерният капитализъм” вече е достигнал баровете, ресторантите и магазините. Това вече не е феномен, касаещ само борсите в Лондон и Ню Йорк.


 





Тагове:   567,


Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. анонимен - Разтърстващо - казвам се Петър
31.10.2012 17:22
Чудесна статия на Р.Савио за така наречения модерен капитализъм който гони само печалбата. Поздрав за постинга
цитирай
2. venziko - Така е
31.10.2012 17:25
Днешния капитализъм е основан само на алчноста и печалбата
цитирай
3. анонимен - Eto tova e
31.10.2012 17:28
Този процес е засилен и от пасивното съгласие от страна на гражданите, които са под влияние на упойката от десетилетия образоване в консуматорство (в момента, по целия свят харченето за реклами на глава от населението е по-високо от това за образование), от риалити телевизионни програми, като Big Brother; от криза в качеството на журналистиката, посветена все повече и повече на това да следи събития, а не процеси; от предпочитанието на индивида да потърси убежище в самотата на компютъра, вместо да участва в групови дейности. Mnogo to4no opisanie
цитирай
4. venziko - Истината
31.10.2012 17:52
Истината е, че в наши дни братство съществува само между финансовите и икономическите елити, които си разменят местата и вярват, че е задача на държавата е да ги спасява с обществени средства, когато направят грешки и тръгнат към фалит.
цитирай
5. анонимен - Pristigna i v Balgaria
31.10.2012 18:15
Modernia kapitalizam, vseki den go usestame na svoj grab i po svoj djob
цитирай
6. venziko - Да така е
31.10.2012 18:34
и в България го усещаме всеки ден
цитирай
7. анонимен - Стига
31.10.2012 18:40
Venziko стига с тези братвежи за прогнилия капитализъм
цитирай
8. venziko - Защо Стига
31.10.2012 18:45
Роберто Савио го е много точно описал
цитирай
9. анонимен - Шуменец
31.10.2012 21:51
Дълга статия, която на практика нищо не казва. Ясно е, че света се променя и двигател за това са основно технологиите. Света се глобализира. Преди 20 години падна Желязната завеса и пазара успя да покрие почти целия свят. Всичко е пари и интереси и света винаги се е движел от това. Парите, скоростта и мащабите на печалбата се увеличават непрекъснато, както непрекъснато увеличаващото се разширение на Вселената. Всеки в един момент може да каже, че е достигнат някакъв критичен момент и нещо ще се срути, но това са илюзии. Керванат си върви, а кучета да лаят и да плашат с апокалипсис колкото щеш ще има, както винаги е имало. Прогреса е нещо което променя нашия свят и със сигурност плюсовете са много повече от минусите. Неминуемо с нарастването на материалните блага, ще нараства и тяхното неравномерно разпределение, но опита да се прави някакво подравняване в тази посока е пак опит да се прави утопичен социализъм. Всички ще получат повече от произведените в повече материални блага и това че някой ще получат много повече "в повече" от други не прави нещата по-лоши от колкото са в момента, напротив, със сигурност хората ще са по-добре.
цитирай
10. анонимен - Точно
01.11.2012 10:59
Има много истини които не ни харесват.
цитирай
11. venziko - Да така е
01.11.2012 11:17
В Библията е казано .И ще познаете истината,и истината ще ви направи свободни.
цитирай
12. анонимен - Прочетено от дилетант
04.11.2012 08:12
Очевидно публикацията е предназначена за тесен кръг специалисти, защото се предполага че четящия знае какво значи: “на UBS се налага да върне 22,7 милиарда долара на клиентите си, които са били притиснати от банката да купуват облигации и ценни книжа”, по-точно как са били притиснати и също защо след като: “Миналата година UBS обяви печалби в размер над 26 милиарда долара.…………….швейцарското правителство и даде 50 милиарда долара, за да се спаси от финансова криза.”, само вие си знаете защо се е наложило това.

Очевидно е едно, парите са вече само цифри, дори не са числа а само символи, но неясно на какво.
цитирай
13. ok3223 - Печалбата и глобализацията са райската среда
08.01.2013 12:25
и оправдание за съществуването на "модерния" капитализъм.
Да се печели максимално от максимален брой хора, да се обират коректно от финансовия и промишлен капитал, в името на тяхното гарантирано обедняване.
Апетита идва с яденето, от там нарастването на жаждата за по - големи печалби, които са иманентна същност на капитализма.
Която СЪЩНОСТ е органична, отстраняването и ликвидира самия капитализъм като икономическа и обществена система.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venziko
Категория: Бизнес
Прочетен: 368186
Постинги: 101
Коментари: 503
Гласове: 631
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031