Мисъл след мисъл, вълнб след вълнб –   

двете лица на стихия една:                       

в плен на сърцето, в морето безбрежно,  

тука в неволя, а там – в безметежност –  

все същият вечен прибой и отбой,                   

все същият призрак – тревожен покой.