Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 10:29 - Видинското деспотство при Шишмановци в края на XIII век и началото на XIV век
Автор: venziko Категория: История   
Прочетен: 3339 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 02.08.2019 19:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Появата на деспот Шишман в северозападните български земи в края на XIII в. като областен владетел на Видин, може да се характеризира  като съвсем естествен резултат от общите процеси и явления, свързани с децентрализацията и самообособяването на самостоятелни или полусамостоятелни феодални владения, които са характерни за периода на Късното Средновековие. Около произхода и пътищата, по които деспот Шишман се появява и установява във Видин като областен владетел в българската историография, а и в самите извори от този период, не съществува голяма яснота.Смята се че той е от кумански произход поради неговото име. Той бил свързан с династията на  Асеневци, посредством брака си с неизвестна дъщеря на Анна - Теодора (дъщеря на Иван II Асен от брака му с Ирина Комнина) и севастократор Петър, един от първите хора в българското царство по времето на цар Михаил II Асен. Именно чрез този си брак, Шишман си осигурил много добра позиция в търновския царски двор. Тя му е позволила въпреки продължителната вътрешната децентрализация на Българското царство и бушуваща гражданска война, да се утвърди като Видински деспот. Кога точно и при какви обстоятелства това е станало, за сега не е много ясно. Приемаме, че по време, появата на Шишман може да се отнесе към периода от или малко след смъртта на владетеля на Видин деспот  Яков Светослав,това е 1276 -1280 г до началото на управлението на куманина Георги I Тертер на българския престол. Това разбира се , става базирайки се на близката етническа връзка като куманин с Георги Тертер , която също би му позволила правото на управление над  Видинската област, като апанажно владение.Сръбският житиеписец  архиепископ Данило II съобщава, че Шишман „живеел в град, наречен Бъдин, владеел околните области и много български земи“. В Бориловия синодик, където той е титулуван като цар, времето на неговото управление е определено между царуванията на Георги I Тертер и Тодор Светослав: „шишманоу благовѣрномоу цароу вѣчна паметь“. Времето, когато Шишман се появява на политическата сцена е подходящо за появата му в крайният български северозапад. Късното средновековното българско царство, изживявало един от най-слабите си и безлични периоди от времето на първите Асеневци. Безсилно и безволево, то било без съществена роля както във вътрешно, така и във външнополитическо отношение. На фона на общия упадък могат да се откроят и новите тенденции, които все повече щели да оказват влияние върху развитието на областта. На първо място това била една нова сила, която се  наложила в европейския югоизток, а именно  “Златната орда.”  създадена от монголите(татарите) след техните грандиозни завоевания в периода 1236-1243 г.  Те били реалните господари на региона, който се простирал от Източна Унгария до южно руските степи. С волята на татарският хан и неговия  наместник  Ногай били принудени да се съобразяват  не само Византийската империя, Унгарското кралство и Сърбия, но и зависимия български цар и разбира се Шишман. Ногай, който през втората половина на тринайсетото столетие се установява в териториите на север от река Дунав и което води до засилване на монголското присъствие в най-западните предели на Златната Орда и до активна намеса на Ногай в държавите от Централна Европа и Балканите. Същевременно, на фона на общия упадък, пред новите реалности и на мястото на Унгарското кралство, което дълго време било основен фактор в живота на българския северозапад, възползвайки се от създалият се хаос, все повече тук се опитвала да се наложи още една нова сила – Сърбското кралство. При крал Стефан Урош II Милутин(1282-1321) сърбското кралство започнало експанзия към съседните на него земи.През 1291 г. той помага на своя брат и бивш сръбски крал Стефан Драгутин да превземе владенията на братята Дърман и Куделин в Браничевската област. Благодарение на този успех Стефан Драгутин, през 1291 г  успял трайното да присъедини към своите владения, както Мачванската област (с център Белград), така и цялата Браничевска област. Като по този начин изместил границите на своите владения на изток - до Железни врата и вододела между реките Морава и Тимок. С това териториално разширение, той се превръщал в съсед и заплаха за видинския деспот Шишман. Братята Дърман и Куделин бягат през владенията на деспот Шишман към владенията на Златната орда и към своя покровител темника Ногой за да потърсят помощ срещу сърбите.Тогава Ногай подтиква деспот Шишман да нападне сърбите и да помогне на братята Дърман и Куделин да въстановят отново свойте владения в Браничевската област. Начело на голяма войска, в състава на която влизали и много татари, деспот Шишман нахлул през 1292 г. в земите на крал Стефан Урош II Милутин и проникнал дълбоко в Сърбия, чак до местността Хвостно в Ипекската област. След това се отправил към Ждрело не само с намерението да ограби тукашната богата архиепископска църква, както пише архиепископ Данило, но и да освободи завладяната от сърбите Браничевска област. Тук Шишмановата войска била разгромена и самият той едва успял да се спаси с малка част от нея, оттегляйки се към Видин.В преследването на разбития неприятел войската на сръбския крал достигнала Видин и го обсадила. Съпротивата на обсадената столица на българското деспотство не била продължителна. Видин паднал в сръбски ръце, а деспот Шишман успял да избяга отвъд Дунава при татарите и своя покровител и сюзерен  Ногай. Едва сега Ногай пристъпил към решителна намеса във взаимоотношенията между сръбския крал и прогонените български владетели, целейки с това да постави всички тях под още по-голяма зависимост. Военните приготовления на хан Ногай за наказателен поход срещу Сърбия силно уплашили крал Стефан Урош II Милутин и той побързал да проводи пратеници при Ногай, за да му съобщят, че се подчинява на неговата върховна власт. За да бъде гарантиран васалитетът, Ногай поискал да бъдат изпратени при него като заложници първородният син и престолонаследник на сръбския крал — Стефан Дечански и няколко сръбски видни боляри. Това било изпълнено и по този начин Сърбия се отървала от разорително татарско нашествие.Под натиска на Ногай крал Стефан Милутин се съгласил да върне владението на деспот Шишман. Това станало в резултат на преговори между двамата владетели. Шишман се задължавал да бъде верен и лоялен спрямо сръбския крал и се оженил за дъщерята на великия жупан Драгош. В замяна на това получил обратно владението си, отдадена му била голяма чест от страна на сърбите и бил обдарен от тях богато. За да укрепи и в бъдеще своето политическо влияние във Видинското деспотство, крал Стефан Урош II Милутин оженил собствената си дъщеря Анна-Неда за първородния син и наследник на Шишман — Михаил. Така с татарска подкрепа зад себе си, сроден със сръбските управляващи кръгове и връзките си с българското царство, Шишман успял постепенно да утвърди във външнополитически план не само своето положение, но и това на своето владение. Именно този факт позволил на видинския деспот да съсредоточи енергията си към вътрешно икономическия и стопански живот  на областта,  което да му гарантира една стабилна материална опора за неговото деспотство. Като пряко изражение на нарасналата мощ и просперитет на Видинското деспотство и нейния владетел, можем да откроим едно сведение от 1308 г., озаглавено като: “Анонимно описание на Източна Европа.”  Съставено на латински език, по поръка на Шарл Валоа, брат на френския крал Филип IV Красиви, то дава един интересен и динамичен поглед за възприемането и разбирането  на моментната политическата ситуация по отношение на средновековната българска държавност. В него, очевидно добре осведоменият автор, казва: “България сама по себе си е една голяма империя (unum imperium magnum). Престолнината на тази империя е големия град Будин (Budinium). Императорите (imperatores) пък на тази империя се наричат Шишмановци. Страната е твърде обширна, много голяма, просторна и прятна... изобилства с хляб, месо, риба, сребро и злато на пясък... по средата на тази империя преминава река Дунав...” . Изворът, с изключение на някои хиперболизирани пасажи, говори в значителна степен сам за себе си. Въпреки странното отъждествяване на частта с цялото, т.е. на Видинското владение с българското царство и титулуването на нейните владетели Шишмановци (баща и син) като императори, не може да се отрече нарасналата роля, която те имали. Интерес представлява още един късен документ - венециански списък на императорите, кралете и владетелите, с които републиката на Сан Марко подържа отношения  от 1313 г. в него Михаил Шишман, деспот на  България и господар на Видин, като зет на крал Урош е поставен йерархически пред същинския владетел Светослав, цар на България. Според същия венециански списък на владетелите, с които републиката поддържала търговски и политически връзки в управлението на деспотството настъпила промяна. Шишман бил наследен от своя син „Михаил, деспот на България, господар на Видин, зет на крал Урош“. Като естествен процес в утвърждаването статута си на независим владетел, Шишман отива и много по-далеч от всички до тогава съществуващи феодали и сепаратисти в средновековното българско царство. Следвайки принципа при унаследяването на средновековната владетелска институция от баща към син,той интегрирайки своя наследник Михаил  Шишман, в управлението на областта, и така се превръща в основоположник на първото по рода си наследствено феодално владение. Връзката и подчиненото положение на това владение към търновското царство  остава, но то до голяма степен се възприема не само от Шишмановци, но и от повечето съвременници от този период  като напълно самостоятелна политическа формация от държавен тип. Периодът от възкачването на деспот Михаил Шишман до началото на 20 - те години на XIV в., когато той управлява във Видин, остава слабо засвидетелстван в изворите. Като цяло можем да кажем, както е видно и от последвалите събития, той остава до голяма степен пробългарски ориентиран и лоялен към Търновското царство. Разбира се като значима политическа фигура, с връзки в българското царство и сръбското кралство, той се оказва фактор в международните и междудържавните отношения на Балканите, за което говорят и самите извори от този период. Във външно политически план, той продължавал да подържа добри отношения както с татарите от Златната орда,  откъдето набирал и своя военен контингент, така и с търговските републики, сред които доминиращи били Дубровник и Венеция. Михаил Шишман успява да затвърди и регламентира наследственото си право на управление над областта, не само като резултат от връзките си с управляващата династия в Търново, но и на базата на икономическата и политическа власт, която той притежава, на фона на негативните процеси, наблюдаващи се  в Българското царство през този период.Той заема високо йерархическо положение,  в системата на българската и сръбската аристокрация. Слабостта на Българското царство дава благоприятна възможност на Михаил Шишман не само за лавиране, но и регламентиране на собствените политически цели който той имал. Михаил Шишман продължава родословната традиция, като оставя трима синове - Иван Стефан, Шишман и Михаил и две неизвестни дъщери.Междувремено през 1323 г.настъпват събития който променят корено положението на Михаил Шишман. Твърде краткото управление на Георги II Тертер (1322 - 1323) и ненадейната му смърт създава политически вакуум в Българското царство.Михаил Шишман, който до тогава въпреки положението си на Видински деспот и аристократичния си произход нямал изявена активна роля в столичния живот, изведнъж се превърнал в център на внимание, като най-удачен и прагматичен кандидат за владетелския трон в Търново. Той бил най-сериозният претендент като потомък на Асеневци,и роднина на Тертеровци и което той открито афиширал.За това пише Йоан Кантакузин  и ни описва ясно ситуацията как Михаил III Шишман заема престола и става български цар:  „През това време мизийските [българските] велможи, след като техният цар [Георги II] Тертер умря без наследник, повикаха и обявиха за свой цар Михаил, господар на Видин и син на техния деспот Срацимир, който произхождал от мизийски и кумански род и му предадоха Търново, където се намираха дворците им и другата власт”.
Управлението на Видинското деспотство, преминава към братя на царя - деспот Белаур. По същото време на втория му син Михаил,  може би навлизащ вече в зряла възраст, също е дадена деспотска титла и феодално владение, но не и самостоятелна власт над Видинското деспотство.                                                                                                    

Обобщавайки можем да заключим:                                                                                      

 

Владетелят на Видин успява да затвърди и регламентира наследственото си право на управление над областта, не само като резултат от връзките си с управляващата династия на Тертеровци, но и на базата на икономическата и политическа власт, която той притежава, на фона на негативните процеси, наблюдаващи се в Българското царство през този период. Високото йерархическо положение, което той заема в системата на българската и сръбската аристокрация, го издигнала до владетел на Българската държава. Видинското деспотство остава в две поколения от преки представители на рода Шишмановци. Това е показател за нетрайните тенденции в неговото развитие, които се обуславят и влияят от различни политически и личностни фактори. Шишмановци имат и добри дипломатически умения и успяват да лавират между Златната орда,Българското царство и Сърбското кралство и Унгария и по този начин да отстояват свойте интереси . Случаите с представителите на Шишмановци , показват, че за да се задържат и наложат като областни господари във Видин, те трябва да са ярко изразени личности с високи добродетели. Наред с това, важно условие за цялостния успех на тяхното управление може да се счита подкрепата и на местното население, като предпоставка за времетраенето на тяхната власт.



Тагове:   123,


Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venziko
Категория: История
Прочетен: 530046
Постинги: 106
Коментари: 199
Гласове: 640
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031