2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 2375 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2017 11:51
Слънчево и приятно, такова беше времето. Птиците му се радваха хората се разхождаха и събираха последните есенни лъчи. Беше последният ден от поредицата топли и слънчеви дни.
Слънцето едва беше се скрило и задуха студеният северен вятър. Със себе си той носеше студ, студ и още студ. Облаците не закъсняха. Дойдоха и с плътната си гъста пелена, покриха небето и звездите така сякаш ги завиха, за да ги предпазят от приближаващата със страшна сила сибирска зима, а всъщност искаха само да ги скрият от очите на хора и животни, за да не може никой да види и капчица надежда, че всичко това може изобщо някога да свърши.
Ден, два, три.... навън се чуваше само граченето на гарваните, търсещи в тъмнината някаква каквато и да е храна. Но поради почти непрогледния мрак така и не можеха да намерят дори мърша, която да изкълват.
Седмица, месец... мракът става все по-непрогледен, вятъра – все по-силен, студа - все по-смразяващ. Вече дори и огъня не може да те стопли, имаш чувството, че е толкова студено, че чак пламъците замръзват, а мрака и тишината от вън само подсилват това усещане.
Пет месеца почти непрогледен мрак и сковаващ студ.
Събуждаш се след това и какво да видиш, само за няколко часа облаците са се разкарали, вятърът е утихнал. Можеш да видиш звездите.... не само да ги видиш, имаш чувството, че са толкова близко, че можеш да ги докоснеш. Сън не може да те хване, очакваш с нетърпение първия слънчев лъч.
Излизаш навън и ето го, Слънцето изгрява, обвива те в светлината и топлината си, птиците отново пеят, животните едно по едно се подават от дупките си, а ти се чувстваш... щастлив.
Дън Сяопин – Човека който промени Китай ...
Любовна приказка