Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2012 19:30 - Изкушението на Христос в Пустинята
Автор: venziko Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5724 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 22.07.2012 12:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Йордан, и поведен беше от Духа в пустинята; там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня (Лука 4: 1 ,2)

 Днес ще предприемем едно необичайно пътешествие. Ще последваме Исус в пустинята на изкушението - едно пусто и безводно място на запад от плодородната Йорданска долина. Преданието посочва планина, намираща се на около десетина километра северозападно от Ерихон като мястото, където Исус бил изкушаван. Тя се нарича Куарантания (карантина), като илюзия на четиридесетдневния Му пост.

 

В това безлюдно място, познато като Юдейската пустиня, вероятно не живеел никой, освен диви зверове. В тази хълмиста земя на камъни и пясъци Христос устоял на голямото изкушение.”Позната обикновено от историите, които сме слушали, пустинята е станала свидетел на една от най-чудните, загадъчни и ужасни сцени в световната история.”

 

Исус нямал контакт с никакви човешки същества по време на 40-дневния си пост. Там били единствено Сатаната, който Го изкушавал, и Божиите ангели, които Го подкрепяли да издържи. Съвсем сам, Исус станал победител над греха и Сатаната и тази битка и победа е небесната гаранция за нашата победа над злото.

 

“Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне”  (Евреи 2:18).

 

Най-добрата защита срещу изкушението е вярата в Христос. Неговата победа е нашата гаранция за триумф в битката срещу греха. Ако се борите с изкушението, можете да прочетете първа глава от Посланието на Яков, където бихте намерили чудесно насърчение. Нека сега да последваме Исус в пустинята.

 

Кой завел Исус в пустинята?

 

“А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня” (Лука 4 : 1, 2).

 

Исус не отишъл в пустинята нарочно, за да бъде изкушаван. Той бил отведен от Провидението, за да остане сам и да има възможност да мисли за мисията Си и да се моли за предстоящите Си планове. С пост и молитва Той се подготвял за трудния път на страданието. Когато Сатаната видял Христос сам в пустинята, решил да се възползва от възможността да Го изкуши.

 

През този период от почти шест седмици Исус преживял една от най-ужасните борби в живота Си, като изключим борбата в Гетсиманската градина около три години по-късно. Дори Мойсей и Илия, които също постили четиридесет дни, не преминали през подобно изпитание.

 

Помислете за страданието, което Христос понесъл. Първо,Той бил сам сред дивите зверове и отровните змии на пустинята. Второ, нямал никаква храна в продължение на четиридесет дълги дни. Трето, самият дявол му се явил с най-лукавите си изкушения точно в момент, когато Исус бил най-слаб и страдал от изключителен глад.

 

Какво било първото изкушение?

 

Когато Сатаната дошъл при Исус с първото от трите големи изкушения, той Му предложил да задоволи глада Си. Предизвикал Исус да докаже,че е Син Божий, като превърне пустинните камъни в хляб, с който да се нахрани.

 

“И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.

А Той отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста" ( Мат.4:3,4 ).

 

Изкусителят вероятно се е появил като светъл ангел, за да изпита Христос (виж 2 Кор.11:14). Исус бил изтощен и отпаднал от дългия пост. Тялото, умът и духът Му били изпитани до краен предел. Възползвайки се нечестно от предимството си в тази ситуация, Сатана внезапно се изправил пред Него, изкушавайки Го първо да покаже божествената си сила,а след това да задоволи апетита Си.

“Първият Адам” , ”бил изкушен в градината и се провалил; а вторият Адам - в пустинята, и излязъл победител” . Апетитът бил в основата на Адамовото изкушение в Едемската градина и затова той бил и изходната точка в Христовото изпитание в Юдейската пустиня. Както заявява един автор: "Точно откъдето започнало падението, оттам трябвало да започне и изкуплението. Както Адам се провалил, като се отдал на апетита си, така чрез отричане на апетита Си Христос трябвало да спечели победата.”

 

В продължение на хиляди години наследниците на Адам се отдавали на апетита и страстите си, затова нямали сила да устоят на изкушенията и нечестието. С цел да спаси човека от робството на плътската похот, Христос - ”последният Адам”, издържал почти шест седмици глад. Заради нас Той Се подложил на такъв строг самоконтрол, че всичката сатанинска сила не можала да пречупи волята Му.

За да разберем борбата, която Христос преживял, нека научим нещо повече за силния противник, който Го изкушавал.Това бил Сатаната - реално същество, паднал ангел, “свален” от небесата (Откр.12:7-9).

 

Самият Исус казал за него: ”Видях Сатаната, паднал от небето като светкавица” (Лука 10:18). Той бил създаден като красив безгрешен ангел - Луцифер - Син на зората, а не като чудовище с рога и копита. Бог не е създавал дявол. Луцифер сам станал дявол, когато избрал да бъде горд и непокорен. Господ казал за него:

 

“Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост” (Езек.28:12).

 

Луцифер стоял в светлината на Божието присъствие и знаел много неща за плановете Му относно Неговия необятен универс. Пророк Езекиил казал: "Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие" (Езекиил 28:15).

 

Първичният грях бил открит не в Бога, а в Луцифер, който казал: ”Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:14). Тази завист довела до открит бунт. Бог трябвало да премахне това заразно петно от небесата, затова Луцифер и последователите му - около една трета от ангелите - били свалени от небесата на Земята (виж Откр.12:3,4). Именно това мощно същество сега изкушавало Христос в пустинята.

 

Като дошъл при Христос, Сатаната Му предложил да превърне пустинните камъни в хляб и да задоволи глада си. Врагът разкрил извратения си характер, като Му подхвърлил съмнението си - “ако си Божий Син”, казал той. Исус отказал да се поддаде на съмнението дали е Божий Син. В ума Му ясно били запечатани думите на Небесния Му Отец, изречени при скорошното Му кръщение: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат.3:17). И така, Исус не проявил слабост. Той отказал да се усъмни в Божиите думи или да прояви божествената Си сила, за да си осигури хляб. Исус посрещнал изкушението, като цитирал Писанието:

“Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста"”( Maт.4:4).

 

Това било достатъчно. Сатаната нямал сила срещу "меча на Духа, който е Божието слово,...живо и деятелно. По-остро и от всеки меч, остър и от двете страни" ( Ефес. 6:17, Евреи 4:12). Противникът се провалил в това първо изкушение.

 

В битката си срещу изкушението и привлекателността на материализма си спомнете, че с Божия помощ духовните неща стават по-силни от светските. Ако се държите за Божиите обещания, силата на Неговата Слово ще ви донесе победа. Не е възможно със собствени сили да устоим на изкушението да задоволим създалия се в нас погрешен навик, но " ако гледаме на Исус", стъпките ни ще бъдат направлявани в пътя на праведността и ние ще победим.

 

Веднъж група млади войници провеждали строева подготовка по главната улица в един малък град. Командирът давал нареждания с кратки, отсечени команди, но новобранците се блъскали през цялото време. С нотка на раздразнение сержантът извикал: "Престанете да гледате в краката си! Главите нагоре! Краката ви сами ще последват очите ви!"

 

Ако повдигнем очи и задържим погледа си върху Исус, краката ни сами ще последват пътя на праведността и ние ще се почувстваме привлечени от Него. "Дерзайте", казва Той на борещите се с греха души, ”Аз победих света” (Йоан 16:33).

 

По какъв начин след това Сатаната изкушавал Христос?

 

Следващата стъпка на Сатаната била дръзка и нагла. Той завел Христос на покрива на храма и Му предложил да докаже,че е Божий Син, като се хвърли долу.

 

„Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано:

"Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си." Исус му каза: Писано е също:

 "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".”( Maт. 4:5-7).

 

Чрез съмнението си Сатаната предизвиквал Христос да се хвърли долу на земята и да умре, но дяволът нямал силата да го бутне долу. Затова наредил на Исус да го направи по Своя воля.

 

В това изкушение Исус бил подтикнат да извърши дързост. Думата “дързост” означава: ”да присвоя нещо, без да имам право, власт или съдебно разпореждане, преминавам в открито неподчинение, прекалено самоуверен съм, или имам напразна надежда”.

 

Сатана уверил Христос, че според Писанието (Псалом 91:11,12), ангелите ще Го вдигнат на ръце и Той няма да умре при падането. „Докажи, че си Син Божий” - заповядал Сатаната. - ”Ако наистина си Божий Син, ангелите ще дойдат да те предпазят” .

Дяволът хитро цитирал Писанията, но в този случай той не ги цитирал в точният им контекст. Исус знаел,че това обещание се отнася само за онези, които следват Божия път. Спасителят не би вървял в Божиите пътища, ако покаже пример на такава глупава самонадеяност. Нищо не би постигнал с подобна проява. Обръщайки се към Сатаната, Той заявил:

 

“Писано е още: ‘Да не изпитваш Господа твоя Бог” (Maт. 4:5-7).

 

При кръщението на Исус Бог вече бил дал доказателство, че Исус е Негов Син. Сега дяволът искал да постави под съмнение Божиите думи. Той изкушавал Бога, поставяйки Го на изпит.

 

Исус отказал да се съобразява със сатанинските искания. Уверен в любовта на своя Баща, Той оборил дявола и с примера Си ни учи да имаме увереност в истинността на Писанието.

 

Какво било последното изпитание?

 

Третото и последно изкушение на Спасителя от дявола е описано със следните думи:

 

“Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: “Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". ( Maт. 4:8-10).

 

Сцената сега се променя - от крилото на храма в Ерусалим към върха на една неизвестна планина. Това последно изпитание изцяло разкрило истинския характер на изкусителя. Отказвайки се от всичките си претенции, той предложил на Христос върховна власт над света, ако само признаел абсолютната власт на Сатаната.

 

Примамката, представена пред Исус, била извънредно голяма. Световните царства с всичката им слава преминавали панорамно пред погледа Му. В продължение на четиридесет дни Той не виждал нищо друго, освен еднообразната пустош на пустинята. Сега гледал красивите градове на света. Лъчите на слънцето огрявали мраморните палати и сцените на земни удоволствия. Докъдето достигал погледът, се простирали плодородни поля, овощни градини и узрели лозя. Една сцена на голямо благоденствие. Той чул Сатаната тихо да казва:

 

“На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое”( Лука 4:6, 7).

 

Но Исус не се заблудил. Той знаел, че Сатаната лъже, заявявайки, че абсолютната власт над света е негова и че ще я даде на когото иска. В началото Адам бил определен за управител на този свят под Бога. Когато Адам съгрешил, Сатаната си присвоил неговата власт, но светът все още принадлежал на Бога. Така че Христос отрекъл претенциите на Сатаната да е владетел на света. Посочвайки Своя Баща в небесата, Той заявил:

 

“Писано е:"Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". ( Maт. 4:10).

 
Как завършило изкушението?

 

След последното изкушение Господ пряко се намесил в полза на Своя възлюбен Син.

„Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му служеха” (Maт. 4:11).

 

Исус бил изтощен от ужасното изпитание. Но Небесният Отец наблюдавал всичко. Сърцето Му, изпълнено с безкрайна любов, страдало заедно с Неговия Син. Ангели били изпратени от Небето, за да Му прислужват. Тогава дяволът се оттеглил от Него "за известно време" (Лука 4:13). Това не означавало, че Сатана окончателно се оттеглил от Исус, но че суровите изпитания в пустинята приключили.

 

Изкушения, които сполетяват всички

 

Петър казва, че християните също се срещат с изкушения ”за малко време” (1 Петр.1:6,7). Възможно е да преживеем много периоди на изпитания, преди да постигнем окончателна победа в живота си. Апостол Йоан ни предупреждава да се пазим от трите злини, застрашаващи живота на всеки човек. В пустинята Христос победи този триумвират на злото, заплашващ човешката душа. Ето кои са те:

 

Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. 
 Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. 
 И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.” (1 Йоан 2:15-17).

 

1. Похотта на плътта може да се сравни с първото изкушение на Исус да превърне камъните на хляб, за да задоволи глада Си.

 

2. Пожеланието на очите се отнася за третото изпитание, когато блясъкът и славата на света минаха пред Него.

 

3. Тщеславието (гордостта) на живота разкрива греха на суетата и дързостта, представени във второто изкушение.

 

Как Исус победил изкушението?

 

Нека насочим вниманието си върху тайната на Исусовата победа над всяко изкушение. Тази победа се състои от три скъпоценни части, които можем да имаме, когато търсим Божията сила над изкушенията.

 

1.Христос се обръщал с вяра към Отца за мъдрост и сила. Пророк Исая описва вярата, която Исус проявил в битката със злото.

 

“Понеже Господ Йехова ще ми помогне, затова не се смущавам... и зная,че не ще бъда посрамен... Ето, Господ Йехова ще ми помогне... Кой измежду вас се бои от Господа?... но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека уповава на името Господне" (Исая 50:7-10).

 

Победите, които Христос спечелил чрез вяра в Отца, можем да спечелим и ние. Затова, приятели, ”уповавайте се на Бога” (Марко 11:22).

 

2. Христос удържал победа чрез силата на писаното Слово. ”Писано е”, казал Той на дявола. Спасителят посрещнал врага с обещанията и заповедите в Писанието. Ние можем да направим същото, което казва Петър :

 

“чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света” ( 2 Петр. 1: 4)

 

Исус живеел с “всяко слово, излязло от Божията уста”. Така и ние трябва да се ръководим от всеки стих и всяка дума от Писанията. Силата е в Словото, а не в нас. Силата на Библията е нашата сила. Псалмистът заявява: ”В сърцето си опазих Твоето слово, за да не съгрешавам пред Тебе... чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците” (Псалом 119:11; 17: 4 ).

 

3. Христос бил посветен на Бога. Той дошъл на този свят с точно определена цел. Пророкът казва:

 

”Няма да отслабне, нито ще се съкруши, докато установи правосъдие на земята” (Исая 42:4).

 

Дори и с цената на собствения Си живот, Той решил да спаси човешката раса. Исус преценил каква ще бъде цената и с готовност приел болката и жертвата, които се изисквали от Него. Въпреки че трябвало да изпие горчивата чаша сам, смазан от конфликти, Той не отстъпил нито милиметър пред злото.

 

Цената на нашето изкупление

 

Ние никога няма да разберем каква е цената на нашето изкупление, докато не преминем през вратите на Вечния град и застанем с нашия Изкупител пред Божия трон. Там ще разберем нещо от голямата саможертва и любов на Исус, Който напусна небесните палати и дойде на този свят, за да живее и умре за нас. Тогава ще поставим короните си пред нозете Му и ще запеем песента на прослава и обожание:

 

“Достоен е закланият Агнец, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, честта, слава и благословение" ( Откр. 5:12 ).

 

Амин



Тагове:   123,   345,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Прекрасно
22.07.2012 13:00
Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш. и обичай ближния си като себе си. ето това е което всички хора ако направят ще имат прекрасен живот на Земята и Раят на небето.
цитирай
2. venziko - Да така е
22.07.2012 13:07
Ето това е нужно за цялото човечество да бъде щастливо
цитирай
3. анонимен - Много точно
22.07.2012 13:47
Исус живеел с “всяко слово, излязло от Божията уста”. Така и ние трябва да се ръководим от всеки стих и всяка дума от Писанията. Силата е в Словото, а не в нас. Силата на Библията е нашата сила.
цитирай
4. анонимен - Eto tova
22.07.2012 14:50
И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.” (1 Йоан 2:15-17).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venziko
Категория: История
Прочетен: 530167
Постинги: 106
Коментари: 199
Гласове: 640
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031