2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2239 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2017 13:08
Веднъж Настрадин Ходжа се появил в султанския дворец с разкошен тюрбан и паднал в краката на султана, за да му иска пари за бедните си събратя по съдба.
– Идваш да ме молиш за пари, а носиш на главата си такова скъпо нещо. Колко струва този великолепен тюрбан? — попитал го султанът с гневен тон, от високия си трон.
– Подарък ми е, господарю, от един много велик и богат човек. А цената му, доколкото разбрах, е най-малко петстотин жълтици — отвърнал Настрадин Ходжа.
– Това е долна лъжа. Никой тюрбан не може да струва толкова много. — веднага промърморил хитрият везир, който го въвел при султана, а Настрадин Ходжа рекъл:
– Не съм дошъл тук, за да моля само за милостиня, дошъл съм и да търгувам. Знам, че в целия свят има само един най-велик владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици. А пък аз ще раздам жълтиците му на бедните и така ще увелича още повече неговото величие.
Суетният султан веднага се поласкал от казаните думи и му дал каквото поискал, а на излизане Настрадин Ходжа тихо прошепнал в ухото на везира:
– Везирът може и да знае каква е истинската цена на един тюрбан, но аз пък знам колко голяма е мощта на човешката суета.
– Моля те, разкажи ми за суетата! – последвал го везирът и Настрадин Ходжа се съгласил:
– Веднъж и самата суета се сетила да застане пред огледалото, за да се огледа, както правят всеки ден и възможно най-често всичките й жертви. Гледала… Гледала… Дълго време се взирала в чистото огледало, но нищо не видяла.
– Огледалце, моля те! Покажи ме, за да видя как изглеждам. Къде съм? – помолила се суетата.
– Тук си, пред мен. Гледай добре! – отговорило огледалото.
– Но в теб няма нищо! Моля те, покажи същността ми!
– Виж я, тя е пред теб. Погледни я по-добре! – казало чистото огледало.
– Но в теб наистина няма нищо, а хората ме виждат и казват, че съм красота, величие, слава!.. Къде е всичко това, което виждат те?
– Как къде, в погрешните им представи, с които ти постоянно ги даряваш. Ти не ми каза да покажа твоя истински облик, ти пожела да видиш своята същност.
– Но каква е разликата между тях? – попитала го учудената суетата.
– Суетата няма същност, тя е един илюзорен облик, зад който има само пустота! – усмихнало се чистото сияйно огледало.