Какво е всъщност щастието?Кажете ми какво е то?Кога се среща?Може ли всеки да бъде щастлив?Куп въпроси,а аз търся отговор… Животът е кратък миг,слово написано на лист хартия,което с времето избелява и не оставя следа…Живеем за да се стремим и борим,да обичаме и постигайки мечтите си да бъдем щастливи.А щастието стои в края на един лабиринт,може би безкраен,осеян в тръни и сълзи,по-рядко в смях и радост.Лабиринтът е много дълъг,може би няма край и това го прави по-специален.Всеки търси изход,защото изходът-това е щастието,а надеждата е подкрепата и стремежа за достигането му.Щастлив може да бъде онзи,който преминавайки през лабиринта след себе си оставя следа и бележи всяка своя крачка напред. Неповторим е този,който след себе си оставя трайна следа,която е основа за изграждането на щастието на някой друг.Лабиринтът има много пътища,някои от които се сливат и достигат до истината,другите са просто измама,от тях изход няма.За да можеш да поемаш по правилния път се иска голяма душа,много сили,любов и всеотдайност.Трябва да следваш сърцето си,но и да се вслушваш в разума.Всяка стъпка напред трябва да бъде както добре обмислена,така и почувствана. Всеки от нас е изправен пред лабиринта.Вървейки напред към щастието гради мечти,стремежи,копнежи.Всеки иска лабиринтът да е едно изпитание,което да превъзмогне успешно.Всеки е жаден за щастие,всеки е устремен напред и нагоре,а никой не се замисля, че както е тънка границата между живота и смъртта,така е тънка и нишката между победата и загубата.Победителят докосва радостта и разбира истинския смисъл на живота.Тъжно е , че само една едничка крачка може да превърне мечтата в блян и да закопае желанието за докосване на щастието по пътя към него в лабиринта на живота.