Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2013 12:37 - ГЛОБАЛНАТА РЕЦЕСИЯ И БЪЛГАРСКАТА ДЕПРЕСИЯ
Автор: venziko Категория: Политика   
Прочетен: 1351 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Излиза ли светът от продължителната рецесия? Този въпрос занимава от няколко месеца политици и икономически анализатори. Отговорът не е еднозначен: зависи за кой регион говорими каква система за измерване нарастежа прилагаме. Оценката за развитите икономики ще е една, за развиващите се пазари - друга, а за т.нар. възникващи пазари в Източна Европа – трета. България ев последната група – страна загадка, с впечатляваща фискална стабилност (нисък бюджетен дефицит и външен дълг), но с темпове на икономически растеж, които са 8-10 пъти по-ниски от тези в предкризисния период.

Защо е така? И какво всъщност се случва в стопанската сфера у нас - пет години след началото на кризата? Към икономическо оживление и възстановяване на растежа ли отиваме, или пропадаме още по-надолу? Ще се спра на тези въпроси, започвайки от глобалната ситуация. И тъй като отстоявам становища, които диаметрално се разминават с анализите на доминиращата неолиберална доктрина, ще ползвам главно аргументи от международния политико-икономически дебат.

***
Рано е за оптимизъм !

Наскоро медиите оповестиха добрата новина, че еврозоната излизала от рецесията, защото за 2013 г. се очаквало нарастване на БВП средно с 0,3%. Бодряческият тон се поде от политическите лидери. Онези, на които им предстоят избори, побързаха да изтъкнат своите заслуги за смегчаване на ударите от кризата и обещаха скорошни светли дни (Ангела Меркел в Германия; Жозе Барозу – за ЕС). Срещу политико-медийната пропаганда се надига широка вълна от критики, дело на водещи икономисти антифундаменталисти. Техните анализи са фокусирани върху два проблема: първо, как мерим растежа; второ: доколко политиката Austerity (затягане на коланите) e в състояние да спре рецесията и да излекува националните икономики от дълговата болест.

Провалът на „Остерити”.Още преди две години нобеловите лауреати проф. Пол Кругман и проф. Джоузеф Стиглиц предупредиха, че политиката на жестоки бюджетни икономии ще предизвика обратен на очаквания –т.е. процикличен ефект. Така и стана. Както писах неотдавна в „Преса”, московският форум на Г-20 (на министрите на финансите и труда) констатира, че остеритианският експеримент е нанесъл значително повече икономически и социални поражения, отколкото се предполагаше. И препоръча нова рецепта: завой към растеж, основан на инвестиции, нови работни места и по-активна държавна намеса. Промяната в курса беше потвърдена и на срещата на върха в Санкт Петербург. Медиите у нас оповестиха новината в телеграфна форма. Дебат на политическо равнище не последва. Неолибералните анархисти, иначе доста гласовити, също мълчат. Те си знаят защо ! (за това ще стане дума малко по-нататък). А сега, за метриката на растежа…

БВП-ненадежден индикатор!
Да обявиш в медиите, че под един процент нарастване на БВП в продължение на две последователни тримесечия е показател за спиране на рецесията, означава да се занимаваш с несъстоятелни твърдения, дори с глупости, пишат в Social Europe Journal група анализатори.Икономическите блогъри, а не журналистите са длъжни да обясняват следните емпирично доказани факти:

Първо, ако икономиката не се върне към темпове на растеж от 5-6 процента и повече, реално оживление няма; темпът може и да е положителен в сравнение с предходните тримесечия, но той остава по-нисък от предкризисните равнища и не произвежда динамика;

Второ, за да се прекъсне рецесията и изгради предмостие за излизане от кризата, е необходимо видимо да се повишат реалните доходи, да намалява безработицата и да расте потреблението. Нито едно от тези условия не е налице, дори в най-развитите страни и региони. За Европа това е известен статистически факт. Картината в САЩ е не по-малко песимистична:

- в публикацията : „The Recession That Never Ended: 2008 -2013 (and Counting)”, излязла в социалните мрежи, срещаме следната оценка: нарастване на доходите има само при 5-те процента богати американци; за останалите 95% рецесията не е прекъсвала;

-неравенството в доходите е нарастнало стремително: през 1975 г. 0,1% от най-богатите (които печелят по 1,7 милиона долара годишно) са притежавали 2,6% от националния доход; през 2010 г. този дял е 10,4%;

-преди кризата 63% от възрастното население в САЩ е било заето; този индикатор спада на 59% и там остава до днес, съобщава Пол Кругман. делът на заетите на пълно работно време също е намалял: от 51 н 47%;

В ЕС, ситуацията е още по-тежка.
При 26 милиона безработни само в еврозоната и дълг на периферните държави, който не подлежи на връщане, да се твърди, че остерити политиката е проработила и довела до стабилизация и оживление, означава да се пробутва грешен урок (оценка на анализатора Марк Блит). Същевременно в групата БРИКС, макар и забавени, темповете на икономическия растеж продължават да са в границите на 5-7%. Как е в България?

Накъде след Дянков?

В края на септември ми предстои участие в конференция в Дъблин, посветена на преструктурирането на публичния сектор в условия на криза. На форума ще бъде представен анализ на въздействието на политиките „Остерити” върху макроикономиката и пазарите на труда в 12 европейски страни. Ние, заедно с Латвия, сме поставени в групата с най-нисък бюджетен дефицит и външен дълг. В първа група са Гърция, Ирландия, Португалия- заради рекордно високите равнища на дефицита и дълга; Австрия, Германия и Финландия са обозначени като «страни с по-нисък пазарен натиск».

Като български представител би трябвало да съм спокоен, защото страната ни я броят за отличник по фискална дисциплина (по-напред сме дори от «средняците» от континентална и северна Европа). Но в Дъблин ще се обсъждат и показатели като растеж на БВП, заетост и безработица, равнище на доходите . По тях пак сме рекордьори, но в негативните класации. Ако някой търси национален пример за илюстрация на тезата за поразяващите ефекти от депресията, България пасва идеално за тази цел.

Как да си обясним парадокса: хем сме в челото на борците за фискална стабилност, хем сме на дъното по конкурентноспособност и жизнен стандарт. Според българските пазарни фундаменталисти, отговорът е елементарен: като поддържаме дълго-дълго нисък, дори нулев бюджетен дефицит и не ползваме заеми, икономиката и пазарите на труда най-после щели да се съживят. Тази мантра, която осигурява на т.нар. соросоиди добри служби и медийни изяви, я слушаме от години. Дотук-без резултат.Започва шеста кризисна година. Кабинетът «Орешарски» е изправен пред стратегическия избор: да се впише ли в глобалната стратегия за овладяване на рецесията, или да разчита на инерцията, породена от фискалната консолидация през 2010-2012 г.

Лесният избор
Неговото мото би било: „Без Дянков-по дянковски!” Разбира се, постната пица- разходната част на бюджета- може да бъде понамазана с блажнина (за майките, част от енергийно бедните, хората с увреждания и др.). Но курсът към свиване на публичните разходи, ще се запази. Позната бюджетна техниката, екипът на Орешарски я владее.

В кризисните икономики няма лесни решения. А ако някой пренебрегне това правило и се изкуши да затегне още повече колана, да не забелязва оскотяващата мизерия и парализата в реалния сектор, ще сподели съдбата на Дянков. Той си отиде не само отказа да пусне извънредния земеделски заем, нареден от премиера. По-тежкият грях беше, че злоупотреби с търпението на своите сънародници и предизвика масов бунт посред зима.

Тежка зима се задава и сега. По твърдение на г-н Орешарски, никога не сме били финансово по-зле. Нека му се доверим, не само защото е доказан в миналото експерт (днес е и най-информираната фигура в държавата). Статистическите данни потвърждават неговата оценка: с цената на много усилия правителството може да избегне втора актуализация на бюджета; дефлацията заплашва да се превърне в трайно явление (което е сигнал за ново свиване на потреблението и нарастване на спестяванията; то пък обслужва банките, изнасящи ресурс към чуждестранни централи; но не топли националния бизнес, отчаяно търсещ свежи инвестиции). При това положение, заканите на синдикатите за секторни протести срещу правителството може и да се сбъднат...

Трудният начин
Той се състои в радикален отказ от(или отлагане) на политиката „Остерити” и възприемане на пакета от препоръки, изработени от Г-20. В българската ситуация тяхната конфигурация би изглеждала така:

Първо, осигуряване на стратегически ресурс: а) за преструктуриране на икономиката и насърчаване на МСП; б) за нови, устойчиви работни места, а не само за субсидирана/временна заетост; в) за инвестиции в образованието и науката. Откъде пари? Чрез комбинация на няколко източника: масиран външен заем – минимум от 6 милиарда долара; европейско финансиране през периода 2014-2020 г. от 6-7 милиарда евро (без да броим парите извън оперативните програми); периодични вътрешни заеми и деблокиране на кредитната дейност, главно чрез държавни банкови и небанкови институции; стратегически инвестиционни програми в инфраструктурата и технологиите (кандидат за партньор има: Китай, който преди дни даде конкретни заявки пред българската правителствената делегация в Пекин).

Второ, данъчна реформа: рестарт на прогресивната система, но с умерено нарастване на ставките, стимулиращо средния и малкия бизнес, както и самозаетите. За такава реформа много харчове не са необходими; обратно, тя би вдигнала приходите в бюджета, би смегчила бедността и неравенството. Следователно, не пари, воля се иска, за да има ефект.

Трето, нова политика за догонващ растеж на реалните доходи, която би възстановила реалната покупателна способност на средните слоеве и би улеснила достъпа до образованието,здравните и енергийните услуги, здравословното хранене и други сегменти на вътрешното потребление.

Трето, реформа на банковия сектор, започваща с ревизия на закона за надзора, отнемане на привилегиите на банките при предоставяне на кредити, надеждна защита на кредитополучателите, създаване на алтернативни микро/кредитиращи механизми и др.

Четирите реформени мерки, върху които се основава радикалният завой в антикризисната стратегия на българската държава, следва да се прилагат паралелно, а не стъпка по стъпка. Още повече, че екипът на Г-н Орешарски (и той самият), имат опит в прилагането и на бюджетните, и на дълговите техники и иновации.Проеблем ще е професионалното честолюбие (премиерът е твъд привърженик на плоския данък)Липсват и добри практики за нова заетост, но те могат да се внесат от други страни. Така че от чисто експертна гледна точка трудният избор може да се случи.

Може, ама не е сигурно...Защото кабинетът е експертно-политически, с акцент върху втория компонент. Което значи, че какъвто и вариант да се изработи , последната дума ще имат коалиционните партньори от ДПС и БСП (плюс „Атака”). В програмите на тези партии не виждам корекции, съобразени с новия глобален курс, изработен в Москва и Санкт Петерсбург. Вместо завой на 180 градуса, предлагат днес вървят промени „на парче”, следвайки политическата конюнктура-едни искат по-ниски цени на тока; други са за промени в закона за ипотечните кредити; трети работят върху нови схеми за субсидиране на временната заетост и т.н.

ДПС са ясни: те никога не бързат, защото не изпитват страх от електората и калкулират грижливо своите корпоративно-групови интереси. „Атака” по рождение е индеферентна към икономическите стратегии. Остава БСП!
Но коя прослойка сред социалистите ще подкрепи една смела реформа: кохортата около Станишев, която не отваря и дума за отказ от плоския данък и за активна политика на доходите, не смее да посегне на банкстърите и изкуствените монополисти; или – електоралното тяло, което в мнозинството си разсъждава така: „Важното е нашите да са на власт, лишенията ще ги изтърпим , каквото и да ни струва това!!!”

Дали съм прав в своя скептицизъм, ще разберем съвсем скоро. Проектът за нов бюджет и актуализираната управленска програма ще бъдат оповестени след броени седмици.

Проф. Кръстьо Петков




Тагове:   123,


Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venziko
Категория: Бизнес
Прочетен: 356428
Постинги: 101
Коментари: 503
Гласове: 631
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728