2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
2. lamb
3. metaloobrabotka
4. hadjito
5. mimogarcia
6. djani
7. samvoin
8. bgantimafia
9. vesonai
10. iskra1304
Прочетен: 10450 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2017 19:06
Въпросът е в това, че всяко общество има свои основни ценности, от които се ръководи. Именно тези основни ценности позволяват да се създаде определен език за описание на света. Тези езици за описание може доста силно да се различават, дори ако ценностната система е една и съща. И в същото време, ако две общества имат еднакви ценностни системи, те могат да намерят общ език. Ако обаче ценностните им системи са различни, това не е възможно.
По-голямата част от света, условно казано, до XIX-XX вв. живееше в единна система от ценности, която се е появила някъде около преди 3000 години. Тази обща ценностна система в най-общ смисъл може да се нарече «Библейска».
Нейна основа са, казано най-простичко, 10-те Божии заповеди.
Но след първоначалната си поява тази система се е видоизменила твърде много.
Започва се от твърде тясното юдейско разбиране: в него тя е запазена изцяло, но се отнася само за "своите". Трябва да се има предвид, че тази система е възникнала дори не просто сред едно племе, а в съвсем тесните рамки на един род, който постепенно се е разраствал.
След това, както знаем, се появява християнството, което значително разширява въпросната ценностна система - не по отношение на съдържанието, но в нейния обхват на приложение. Създател на съвременното християнство е апостол Павел, който е произнесъл ключовата в този смисъл фраза: "Няма нито елин, нито евреин – всички са равни".
Така тази ценностна система доста активно се разпространила по цял свят и в нея се очертали три основни направления. Първото - юдаизмът, второто - християнството с всички негови разклонения, третото - ислямът.
Отличителен белег на исляма е, че в него много твърдо, още в основните му текстове, са внесени нормите на живот и на стопанското право. Поради тази причина те остават на нивото на Ранното Средновековие. Ето защо ислямът се отнася толкова сурово към всякакви отклонения Затова и днес ислямът е главният враг на Запада.
Тази система е функционирала в продължение на 1500 години.
По-възрастните, които са изучавали в училищата и университетите Маркс и Ленин, си спомнят основната теза на марксизма-ленинизма: колкото е по-висока производителността на труда в едно общество, толкова то е по-прогресивно и, съответно, надминава в своето развитие другите общества. Това е класическият икономизъм, който гласи: икономиката е над всичко.
Това е присъщо на мисленето от XIX век.
Но в действителност тази теза не е вярна.
Ако се вгледаме в римското общество от I-III век сл. Хр. виждаме, че там материалният стандарт на живот е много висок – такъв в Европа като цяло се постига едва през XIX век. Във всеки случай, централната канализация и водопроводите се появяват отново на европейския континент доста късно. А производителността на труда в късните римски манифактури е достигната в Европа едва през XVIII век.
И възниква въпрос: защо тогава рухва римското общество? Всички казват: ами ясно, заради гнусните варвари и т.н., и т.н.
От гледна точка на християнството, Рим пада, защото христолюбивото воинство на християните –несториани – готите, превзема този вертеп на разврат, езичество и робство, след което напълно променя цялата система на обществените отношения.
Да, робството е налице в езическия Рим. Законът бил много строг: робовладелецът е длъжен да издържа роба си. Именно затова в късния Рим имало толкова много освободени роби. Причината е съвсем банална: мнозина собственици на роби не са имали достатъчно пари, за да ги издържат, както се предвиждало в законодателството. По-евтино било да ги освободят, отколкото да плащат за издръжката им.
Въобще, римската икономика била доста специфична.
Например, една от най-големите беди на Рим били лихварите, които давали заеми с изключително високи лихви – тоест, после взимали цялата собственост на длъжниците си. Резултатът бил, че почти всички къщи в Рим принадлежали на лихвари, които неудържимо повишавали наемите. Против това се борели всички императори, като се започне от Октавиан, Тиберий и Клавдий. Също така има версия, че Нерон е подпалил Рим не просто заради свой каприз, а съвсем целенасочено – прогонил всички, изгорил къщите, а сетне построил държавни жилища, които се давали за живеене под евтин наем.
И така: защо паднала Римската империя? Защото високото ниво на производство иска високо ниво на потребление. Грубо казано, щом си произвел нещо, трябва да го продадеш. Но откъде пари у хората в едно робовладелско общество? Те не притежават източници на доходи. Вече нямало свободни селяни както в царския и републиканския Рим. Всички земи били собственост на едри собственици – но колко платове могат да купят те? И други стоки?
По онова време Рим завладява Испания, където имало сребърни рудници – от това сребро започва да сече монети и така да издържа народа. Народът искал хляб и зрелища. Но не му давали хляб и зрелища – а пари от хазната. Обаче в хазната имало пари, докато имало постоянен източник на сребро. В момента, когато среброто в рудниците свършило, народът започнал да се отклонява от задълженията си, главното от които била службата в армията, и да се бунтува.
И тогава дошли готите.
Те създали тип държава, която коренно се различавала от Римската империя. Тя била построена на християнски, тоест на библейски принципи. В тази държава ключов елемент бил поддържането на стабилността на обществото – с други думи, лихварството било забранено. Имало също ограничения за онова, което ние днес наричаме «научно - технически прогрес». Системата на производство ограничавала броя на производителите, асортимента на произвежданите стоки и на технологиите, с които те се произвеждали. Произвеждало се точно толкова, колкото трябвало, за да се запази стабилността на обществото – и не повече от това. Да кажем, на едно общество, където живеят 5000 души, му е необходимо да се произвеждат по 20 каруци на месец. Произвеждали по 20 каруци месечно – и край, от повече няма нужда.
Тази система съществувала в продължение на почти 1500 години. Разбира се, имало лихварство, защото трябвало да се водят войни. И защото дори не самите феодали, а техните жени искали бижута. Но, така или иначе, по принцип икономическата дейност се извършвала без използване на лихви.
Дори там, където лихварството било развито – в търговски републики като Венеция, Генуа, Ханзата (съюз на северногермански градове, сред които главни били Бремен и Любек – б. пр.), лихвите се използвали повече като застрахователна вноска; защото корабът заминава и никога не се знае дали ще се завърне от плаването си. Затова трябвало някаква компенсация за онези кораби, които не се завръщали.
Но по-късно, през XV-XVI век, в Европа се случили различни събития, които радикално променили целия модел. Няма точен отговор за причините. Аз съм склонен да мисля, че са във връзка с онова явление, което по-късно получило названието "малък ледников период." Дотогава се знаело, общо взето, че на всеки 5 години има 1 много плодородна, 2 нормални и 2 със слаби реколти. А веднъж на 10 години се случва почти никаква реколта – затова в добрите години трябва да се правят запаси, които да се разпределят равномерно, за да се посрещнат гладните години.
Но се случва неплодородните години да са една след друга. Кулминацията на малкия ледников период е краят на ХVI и началото на ХVII век. Времето на Борис Годунов. През 1598-1605 година в 3 последователни години реколтата била не просто слаба – а въобще нямало реколта. През юли валял сняг или пък през цялото лято - дъждове.
В тази ситуация станало ясно, че в северната част на Европа ще има глад. На юг има маслини и други култури, там е по-лесно. На север обаче въпросът бил на живот и смърт. Трябвало да се решат два проблема – първо: откъде да се намерят пари за храна, и второ: как да се промени икономическата подредба, за да се оцелее, щом от 5 години неплодородните са вече не 2, а цели 4?
И какво направили? Намерили пари, разбира се. Как ли? Във всички времена епохи, когато имало нужда от пари, ги придобивали по един-единствен начин – чрез отнемане на собственост.
По онова време можело да се отнеме само една собственост – тази на католическите манастири. Съответно Мартин Лутер заковава своите тезиси върху вратата на църквата и започва Реформацията.
Разбира се, формалната цел на Реформацията е борба не срещу религията, а против институцията на папството. Но резултатът бил, че протестантите получили възможност да променят самата система.
И първото нещо, което направили, за да се създде нов механизъм, било именно това: въвели лихвите. А после?
После чрез лихвите отприщили онова, което днес наричаме "научно-технически прогрес." Сетне започнали да продават резултатите от този «прогрес» на Юг, а в замяна купували оттам храна. И механизмът тръгнал...
Ако днес посетите Англия, ще видите, че там има една много модна екскурзия, наречена «По развалините на католическите манастири." Манастирите били разрушавани от Хенри VIII и неговите шест съпруги – процесът се развива точно в свредата на XVI век. И в хода на този процес са избити много повече хора в процентно отношение, отколкото в нашата революция през 1917 г.
И тогава, някъде през XVIII век, станало ясно, че тази система на библейските ценности, от която бил изхвърлен един елемент, е нестабилна. Което е и напълно разбираемо. От гледна точка на вярващия човек тези ценности са дадени от Бога и хората нямат право да задраскват нещо в тях.
Но от гледна точка на рационалния човек тази ценностна система е прекалено затворена – и у него се появява голямо изкушение някак да я промени.
Ала щом извадите един елемент от която и да било система, цялата тя се разпада.
В резултат към края на XVIII век се появили два нови модела, два глобални проекта, които решили този проблем. При това по съвсем радикален начин.
Едната от новите системи отменила въобще всички библейски заповеди. Това е съвременният западен глобален проект.
Втората система обаче въвела отново забраната върху лихвите. Днес можем да наречем тази втора система "червена" по цвета на знамето, но тя имаше доста разновидности. Формата й в Съветския съюз беше само една от тях.
Още повече, че в СССР функционираха два модела на тази схема. Единият модел беше преди 1956 г., другият – след тази дата.
Малцина хора знаят, че преди 1956 г. в Съветския съюз имаше доста голям слой от частни предприемачи; те съществуваха под формата на задруги, кооперации, които работеха доста активно и понякога дори произвеждаха сравнително високотехнологични продукти. Но всичко това през 1956 г. бе унищожено и започна догматичен социализъм, който приключи доста зле. Винаги се намират хора, които, меко казано, имат шило в задника си и все искат да правят нещо. Те се нуждаят да проявяват някаква активност - и в резултат от тях се получават или кадърни ръководители, или кадърни престъпници. Ако не успеят да намерят приложение на енергията си, започват да чупят и да трошат.
Червеният проект възстанови забраната върху лихвите, но в много специфична форма. В СССР имаше лихви, но беше забранено частното присвояване на тези лихви, тоест те бяха обществено достояние, публична собственост. Това е работеща схема, която функционира напълно нормално.
Но проблемът не е в това, а в смисъла на думата "свобода". Ние сме свикнали с нея – какво толкова, свободата си е свобода... Но в различните проекти съществува различен смисъл на тази дума, тъй като ценностната основа е различна.
В Западния проект е налице свобода на бизнеса, свещено право на частна собственост.
И е забранено наличието на фиксирана ценностна основа.
Съвременното либерално общество представлява свобода, доведена до идиотизъм. Тя се разбира така: всеки човек има право да си избере своя база от ценности. Например, той гледа 10-те Божии заповеди и казва: «Не ме устройват петата и седмата заповеди!» Утре обаче размисля и заявява: «Не, сега петата ми харесва, но задрасквам осмата и деветата».
Това е типичният пример за западен човек.
При нас е в сила съвсем друг вариант. Ние познаваме същите тези заповеди и ги спазваме. В този смисъл СССР съюз беше много консервативно общество. Едно развихряне на либерализма дойде от Запада в периода между 1918 г и 1925-30 г. – но обществото и Сталин ликвидираха това развихряне доста сурово. Тогава се приключи с този въпрос.
Ад в Алеппо: настъплението на бандите с...
„Ислямска армия“, НАТО, финансовите елит...
14.02.2012 13:38
14.02.2012 14:11
15.02.2012 10:17
15.02.2012 11:31
15.02.2012 14:11
16.02.2012 18:30
16.02.2012 20:24
Когато свършат горивата неща като лихва ,долар, евро ,криза и смартфон ще изгубят значение. Ще започне битка за отцеляване по страшна от всяка досегашна война. Прогнозите са за след 30-50 г. Ще сме живи да гледаме как заедно с нас умират и децата и внуците ни. Днес борбата е за остатаците от ресурсите а не за алах, демокрация или свобода. Но и победителите ще изкарат макс. 50г. Ние родените в края на 20 в. имаме уникалния късмет да изживеем зенита на историята преди да настъпи самоизяждането на човечеството.
17.02.2012 04:29
Засага ша коментирам само приведения цитат от св. апостол Павел "Няма нито елин, нито евреин – всички са равни", т.к. тука има меко казано груба неточност, за която авторът, вероятно, не знае.
В своето Послание до Колосяните (3.11) св. апостол Павел никъде не е споменавал „елин”. Посланието на български гласи:
„Дето няма ни ГОЙ ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни чужденец ни скит, ни роб ни свободен, а всичко и във всичко е Христос.”
Те ви го и на английски:
„Where there is neither GENTILE nor Jew, circumcision nor uncircumcision, Barbarian nor Scythian, bond nor free.”
Виждате, че св. апостол Павел говори за ГОЙ, в смисъл на неиудеин, като туканка си затваряме очите за по-популярното му пренебрежително значение, но в никакъв случай за „елин”.
Освен неиудеите и иудеите, св. апостол Павел споменава изрично барбарите и скитите.
Тук под „барбарин” требва да са разбира „чужденец”, какъвто смисъл са му придали старите елини, които са пословични с неспособността си да владеят езиците на другите народи. За елините чужденците са биле „бърборковци”, защото не са ги разбирале и затва неслучайно използват древнобългарското (тракийското) „бър-бър”, но не са имале уникалната българска буква „Ъ”.
Много по-късно, гръкоманете придават на „барбарин” пренебрежително значение. Понеже при късната гръцка азбука, за разлика от елинската, буквата Бета вече са четяла кат Вита, те преиначиле „барбарин” на „варварин”, което по гръкоманска и русофилска линия било въприето в некои други езици.
Под „скит” требва да са разбира преди всичко „тракийски българин”, първо, щото така ги наричаше още Херодот. Второ, щото тракийските българе пръви в Европа възприеха християнството. И трето, щото тракийските българе беха най-уважавани от старите римляни кат воини и интелект и не случайно именно тракийските българе станаха основата на римската военна сила и римски императоре, които накрай изнесоха целата Римска империя в Тракия, барабар със столицата й.
18.02.2012 01:12
За разлика от тракийските българе, елините правеха обструкции на новото учение и даже изгониха св. апостол Павел от Ареопага, когато той ги обвини в многобожие и че имале даже светилище и на „незнайния бог”, та всеки елин сам да си носи там куклата и да й са кланя.
Известно е също какъв голем зор виде с елинските езичници в Атина нашият св. Цар Юстиниан (Управда) I Велики, които чак през 6-ти век още са опъваха на християнството, та са наложи да им разтури езическите школи в Атина и да ги разгони. Въобще, св. Цар Юстиниан Велики ненавиждаше и гонеше елините по всеки повод и затва те също го мразеха и клеветеха.
По тая причина до 857 г. в Атина даже още немаше епископ, додека българете 800 годин преди тех беха станале най-усърдните християне.
„Елинското суеверие” си остана понятие за баш езичество даже и през 9-10 век и още по-късно.
Въпреки гореизложените факти, всеки днескашен български ком.атеист или фармасонин е твръдо „убеден”, че днескашните гръци за „най-набожните” християне.
И като така, въпреки че св. апостол Павел въобще не е споменавал думата „елин”, в милиони книги по цел свет на сите езици в Писмото до Колосяните (3.11) навсекъде са мъдри „елин”, а в много случаи даже и „грък”, както напр. в последното издание на Светото писание на Светия синод на БПЦ.
А па да са говори за „гръци” преди 2000 и повече години е направо уником, т.к. тва понятие е възникнало много много по-късно и само на малограмотните им не прави впечатление.
Следва 3