2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2194 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2017 16:57
Конфуций е роден около 551 г. пр. Хр. в малкотокняжество Лу, което попада в днешната севернокитайска провинция Шантунг. Баща му умира, когато Конфуций е още малък, и бъдещият философ и майка му живеят в бедност.
Като младеж Конфуций заема дребен сановнически пост, но след няколко години се отказва от него. Следващите шестнайсет години проповядва своята философия и успява да привлече значителен брой последователи. Около петдесетгодишен, той получава висок пост в управлението на Лу; но след четири години негови врагове в двора успяват не само да го лишат от поста му, но и да предизвикат изгонването му от княжеството. През следващите тринайсет години той е пътуващ учител и проповедник, след което се завръща в родното си място, където прекарва последните пет години от живота си. Умира в 479 г. пр. Хр.
Конфуций често е смятан за основател на религия, но това определение е неточно. Той почти никога не се е позовавал на някакво божество, отказвал е да се произнася за задгробния живот и е отричал всякакъв род метафизични догадки. По същество той е светски философ, проявявал голям интерес към личната и политическата нравственост и поведение.
Според Конфуций двете най-важни добродетели са йен и ли и те определят поведението на издигнатия човек. Понякога превеждат йен като „обич“, „любов“, но това понятие може да бъде определено по-точно като „добросърдечна грижа към ближния“.Ли съчетава в себе си поведение, ритуал, обичай, етикеция и коректност.
Преклонението пред дедите, основната китайска религия още преди Конфуций, е подсилена от конфуцианството, което поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителите. Конфуций учи още, че жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците — на владетелите. Но китайският мъдрец не одобрява тиранията. Той е убеден, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното, и че владетелят трябва да управлява най-вече чрез нравствения си пример, а не силом. Една от неговите максими е само вариант на Златното правило: „каквото не искаш да правят на самия теб, не го прави на другите.“
Основният възглед на Конфуций е крайно консервативен. Той вярва, че Златната ераотдавна е отминала и приканва и владетели, и поданици да се върнат към добрите стари нравствени норми. Но в действителност идеята му за управление чрез нравствен пример не намира широко приложение в миналото и в този смисъл той е по-голям новатор, отколкото сам си е представял.
Конфуций е живял по времето на династията Чоу, период на голям интелектуален подем в Китай. Тогавашните владетели не възприемат учението му, но след неговата смърт то широко се разпространява в цялата страна. Но когато идва династията Чин в 221 г. пр. Хр., за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия Ши Хуанг Ти решава да изкорени конфуцианското влияние и да скъса решително с миналото. Той заповядва да се преследва учението на Конфуций и да се изгорят всички конфуциански книги. Този опит за репресия е безуспешен и когато след няколко години идва краят на династията Чин, конфуцианските учени отново са свободни да проповядват своята доктрина. При следващата династия — Хан (206 пр. Хр. — 220 сл. Хр.), конфуцианството става официална философия на китайската държава.
При династията Хан китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити. С течение на времето в тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Тъй като постъпването в държавната йерархия е главният път към богатство и обществен престиж в китайската империя, на изпитите за държавна служба се състезават доста кандидати. Ето защо поколения наред много от най-интелигентните и най-амбициозни младежи с години изучават усилено конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто светоглед е проникнат от конфуцианската философия. Тази система се прилага (с известни прекъсвания) в течение на две хиляди години — от около 100 г. пр. Хр. докъм 1900-а.
Ала конфуцианството е не само официална философия на китайската администрация. Идеите му се възприемат от по-голямата част от китайския народ и над две хиляди години оказват дълбоко влияние върху неговия бит и начин на мислене.
Няколко са причините, поради които конфуцианството упражнява голяма притегателна сила върху китайците. Първо, личните качества на Конфуций — искреност и честност, са безспорни. Второ, той е практичен и умерен човек и не изисква от последователите си непостижими неща. Ако държи те да са почтени, не очаква от тях да са светци. В това и в други отношения Конфуций е олицетворение на практичните нрави на китайския народ. И може би тъкмо то е ключът към огромния успех, на който неговите идеи се радват в Китай. Конфуций не иска от китайците да променят основните си схващания. Той по-скоро повтаря, утвърждава в ясна и убедителна форма основните им традиционни идеали. Едва ли друг философ в историята се е доближавал толкова плътно до фундаменталните възгледи на сънародниците си.
Конфуцианството, което набляга повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му, може да изглежда мъчносмилаемо и непривлекателно през призмата на днешните западни норми. Но като управленска философия то се оказа изключително ефикасно в практиката. Ако съдим от гледище на способността му да поддържа вътрешния мир и благополучие, в течение на две хиляди години Китай беше най-добре управляваната част от света.
Дълбоко вкоренени в китайската култура, идеалите на Конфуций . оказаха силно въздействие върху Корея и Япония — две страни, силно повлияни от китайската култура.