2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1365 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2017 19:31
Нощ е. Мъгла изпълва света. Мъгла влажна и гъста, студена и задушаваща. Тази мъгла е някак жива, тя пълзи по улиците, провира се между дърветата и чака. Чака да срещне някой човек, да го погали с вледеняващата си ласка, да се шмугне през ноздрите му, да го види такъв какъвто е, да го види отвътре.
Странно! И този човек беше като другите. Вглъбен в нещо си, живеещ с илюзии и празни мечти, а вътре друга мъгла.
Жалко! Мъглата стана сякаш по-студена и гъста, луната се опита да пробие булото, но напразно.
ЗАЩО хората бяха толкова безразлични, защо не й обръщаха внимание. Те дори не потреперваха от леденото й докосване. "Всички ли са толкова безчувствени и студени като мен?" Въпроси, на които нямаше отговор или отговорът беше очевиден, но твърде болезнен.
Появи се вятър. Мъглата изчезна в Нищото, така както се беше появила. Нощта се проясни. Луната огря застиналия град. Всички бяха забравили за мъглата, единственото нещо, което напомняше за нея беше влагата в нечие забравено пране. Влага също толкова мимолетна, колкото и самата мъгла.