Пролетта е сезонът,  в който всичко се „ражда".  Времето на младост и щастие, на слънчеви и безгрижни детски игри, в които дори мисълта за сивите дъждовни облаци е толкова далеч от съзнанието ти, че сякаш те ниога няма да се появят. Но докато се усетиш те са толкова близо, надвиснали като черна сянка над теб и бавно започват да закриват слънцето. Едва сега разбираш, че пролетното безгрижие отдавна е отминало, за да направи място на един много по-сериозен етап от живота ти - есента. Тя те обгръща с тъмен воал, оставяйки далеч в отминалите дни сляпата радост от новото начало. На мястото на галещите топли слънчеви лъчи по лицети ти се стичат капки, капките на надвисналите облаци, които бяха толкова далеч от теб. Студени тръпки започват бавно да обхождат тялото ти, осъзнавайки, че сляпата вяра в светлото бъдеще вече я няма.Пролетта и есента са сезоните на любовта. Любов, която в началото е  изглежда толкова истинска и непоклатима, а докато се усетиш новият сезон се е загнездил в душата ти като тъмен облак на настъпващата есен. Пролетта е символ на възраждането, на надеждата и вярата. Вярата, че тази любов ще живее само в безоблачните и топли дни, окрилявана от своите планове и мечти за вечна пролет.