Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
23.04.2017 11:57 -
Дърварят
Автор: venziko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 791 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2017 13:16
Прочетен: 791 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 21.08.2017 13:16
Някога, преди много години, в едно царство, накрай света живял един дървар. Живеел бедно, но работел много и с жена си успели да отгледат децата. Те отлетели по широкия свят и двамата пак останали сами. Годините минавали, дърварят остарявал и му било все по трудно да се справя с работата си. Един ден, докато бил в гората, уморен и отчаян седнал на един пън и започнал да оплаква съдбата си. В този миг до него се появила приказна фея.
-Не тъжи! -казало феята.- Аз съм твоята фея закрилница и съм дошла да ти помогна.
-Късно си се сетила, но пък тъй и тъй вече си тук, кажи с какво можеш да ми помогнеш.
-Ще изпълня всяко твое желание.- отговорила феята.- Само поискай нещо.
Зачудил се старецът, какво да иска. Никой до този момент не го бил питал какво иска.
-Ами ....Искам, тази купчина дърва, да се насече и да се пренесе в къщи.
Махнала феята с вълшебната си пръчка и дървата изчезнали. Когато старецът се прибрал в къщи, ги намерил под навеса, нацепени и подредени.
На следващият ден дърварят отишъл пак в гората, но вместо да сече дърва, седнал на пъна и завикал Феята. Та се появила веднага и го попитала какво желае.
-Вчера не се сетих, но днес зная какво искам. –смутено започнал старецът. –Само да попитам, наистина ли ще изпълниш всяко мое желание? Каквото и да е?
-Разбира се!- отговорила феята.
-Тогава искам вълшебната ти пръчка. – престрашил се старецът.
-Ще ти я дам.- засмяла се феята.- Само помни, че силата и не е вечна и трябва да я използваш, само за важните неща.
Старецът взел вълшебната пръчка и се сбогувал с Феята. После махнал с пръчката и насякъл дърва за цял месец. Махнал втори път и пренесъл дървата в къщи. Махнал трети път и сам се озовал в дома си.
Прибрал се рано в къщи и жена му се зарадвала:
-Тъкмо ми трябваше. Я отскочи до пазара и вземи малко брашно, че го привършихме вече. После ще ми помогнеш, да подредим мазето, че се е превърнало в развъдник на мишки.
Старецът се усмихнал, махнал с пръчката и пред бабата се появил цял чувал с брашно. Усмихнал се пак, пак махнал с вълшебната пръчка и мазето било подредено.
От този ден животът му се променил. По цял ден мързелували с бабата и цялата работа им вършела вълшебната пръчка.
Минал месец и един ден старецът поискал нещо, но вълшебната пръчка не го изпълнила. Опитал пак и пак, но без резултат.
Ядосал се той, отишъл в гората и намерил феята.
-Твоята вълшебна пръчка , се развали. Искам нова.
-Аз ти казах, че вълшебната пръчка трябва да се използва само за важни неща. Иначе силата и се губи завинаги.- отговорила феята.- Все пък ще ти дам още един шанс. Ще ти дам друга вълшебна пръчка, но този път внимавай, как ще я използваш.
Старецът радостно протегнал ръце, но след това се спрял. Замислил се за миг, после тихо казал:
-Че аз важните неща, цял живот сам ги правя без вълшебна пръчка. Така съм свикнал и не мога да се променя. Не ми трябва магия, ако не мога да си подсладя живота с дребните неща.
После обърнал гръб на феята, взел брадвата и се заел с работа. Слънцето вече било високо, а нямало кой да свърши неговата работа.
-Не тъжи! -казало феята.- Аз съм твоята фея закрилница и съм дошла да ти помогна.
-Късно си се сетила, но пък тъй и тъй вече си тук, кажи с какво можеш да ми помогнеш.
-Ще изпълня всяко твое желание.- отговорила феята.- Само поискай нещо.
Зачудил се старецът, какво да иска. Никой до този момент не го бил питал какво иска.
-Ами ....Искам, тази купчина дърва, да се насече и да се пренесе в къщи.
Махнала феята с вълшебната си пръчка и дървата изчезнали. Когато старецът се прибрал в къщи, ги намерил под навеса, нацепени и подредени.
На следващият ден дърварят отишъл пак в гората, но вместо да сече дърва, седнал на пъна и завикал Феята. Та се появила веднага и го попитала какво желае.
-Вчера не се сетих, но днес зная какво искам. –смутено започнал старецът. –Само да попитам, наистина ли ще изпълниш всяко мое желание? Каквото и да е?
-Разбира се!- отговорила феята.
-Тогава искам вълшебната ти пръчка. – престрашил се старецът.
-Ще ти я дам.- засмяла се феята.- Само помни, че силата и не е вечна и трябва да я използваш, само за важните неща.
Старецът взел вълшебната пръчка и се сбогувал с Феята. После махнал с пръчката и насякъл дърва за цял месец. Махнал втори път и пренесъл дървата в къщи. Махнал трети път и сам се озовал в дома си.
Прибрал се рано в къщи и жена му се зарадвала:
-Тъкмо ми трябваше. Я отскочи до пазара и вземи малко брашно, че го привършихме вече. После ще ми помогнеш, да подредим мазето, че се е превърнало в развъдник на мишки.
Старецът се усмихнал, махнал с пръчката и пред бабата се появил цял чувал с брашно. Усмихнал се пак, пак махнал с вълшебната пръчка и мазето било подредено.
От този ден животът му се променил. По цял ден мързелували с бабата и цялата работа им вършела вълшебната пръчка.
Минал месец и един ден старецът поискал нещо, но вълшебната пръчка не го изпълнила. Опитал пак и пак, но без резултат.
Ядосал се той, отишъл в гората и намерил феята.
-Твоята вълшебна пръчка , се развали. Искам нова.
-Аз ти казах, че вълшебната пръчка трябва да се използва само за важни неща. Иначе силата и се губи завинаги.- отговорила феята.- Все пък ще ти дам още един шанс. Ще ти дам друга вълшебна пръчка, но този път внимавай, как ще я използваш.
Старецът радостно протегнал ръце, но след това се спрял. Замислил се за миг, после тихо казал:
-Че аз важните неща, цял живот сам ги правя без вълшебна пръчка. Така съм свикнал и не мога да се променя. Не ми трябва магия, ако не мога да си подсладя живота с дребните неща.
После обърнал гръб на феята, взел брадвата и се заел с работа. Слънцето вече било високо, а нямало кой да свърши неговата работа.
Вълнообразно
Няма коментари