Да поговорим за любовта.Няма значение под каква форма ще я "честваме", важното е да я има и да пълни живота ни със смисъл и много красота.В любовта са скрити най-истинските преживявания,най-голямото себеотрицание, най-красивата радост, най-дълбоката болка... За нея се пишат 
нежни стихове, надписи по стени и фасади на сгради, но никой не може да опише любовта в цялото и многообразие, в цялото и великолепие и красота! Защото тя е всичко, тя е зрънцето, което ражда живота на всеки хубав ден и всяка звездна нощ... Любовта - това е "нещото", което прави този свят очарователен и по-приемлив за живеене!... Любовта - това са безброй споделени мигове с най-близките; любовта се крие в целувката на мама или в прегръдката на татко, 
или в онова странно чувство на първата целувка... Любовта те кара да виждаш красивите неща в света около теб, а лошите просто да не забелязваш; любовта ти 
подарява онази загадъчна усмивка, която, щом я видят хората, веднага разбират, че стрелите на Амур са те докоснали. Любовта е вдъхновение. Когато човек е 
влюбен, той се стреми да бъде все по-добър и по-добър; старае се да заличи недостатъците си и да подсили добрите си качества. Не случайно се казва, че любовта дава криле - когато тя те докосне, сякаш излиташ високо към небето, към 
звездите, иска ти се да прегърнеш целия свят и да викаш от щастие, както никога досега... И защо? Просто от радост, че до теб има някой, който държи на теб и който те обича! Някой, когото можеш да хванеш за ръка,да прегърнеш или 
просто да погледаш - да видиш в очите му всички най-красиви кътчета на душата си, всички цветове на мечтите си и те да станат реалност само чрез един поглед 
на човека до теб... И тогава осъзнаваш колко е хубаво,когато слънцето огрява Земята, да имаш с кого да се насладиш на топлината му, а когато отива да спи, 
човекът до теб да ти разкрие магията на един незабравим залез; да има с кого да събираш мидички по плажа, да скачаш в купчините есенни листа, да правиш снежни 
човеци... Просто - да има някой, с когото да споделиш всички мигове в живота си, някой, който да е до теб. Когато се веселиш да се смее с теб, когато паднеш да ти подаде ръка и да избърше сълзите ти с целувки, защото споделената радост е двойна радост, а споделената болка е половин болка... Любовта няма образ, тя не е в един конкретен и единствен човек - тя е във всички и във всичко! Любовта е 
навсякъде около теб - просто трябва да отвориш сърцето си и да я пожелаеш - толкова силно, колкото никога преди! И да и позволиш да те промени, да те направи по-добър, по-истински, по-човечен... Защото любовта облагородява! 
Любовта е всичко, онова, което ти дава сили да повярваш в красотата и добротата, в този така невероятен живот, и да му се насладиш от цялото си сърце и душа...Без любов животът е толкова сив и тъжен!