Резултатът е, че Китай става една от най-могъщите страни в света. Друга важна последица е, че китайците, които са горе-долу една пета от населението на земното кълбо, страдат по-рядко от ужасите на войната, отколкото жителите на Европа, Близкия изток и повечето други краища на света.

По-ранният император Ши Хуан Ти е обединил Китай през III век пр. Хр. Неговата династия Чин е унищожена скоро след смъртта му, но доста бързо е наследена от династията Хан, която управлява Китай от 206 г. пр. Хр. до 220 сл. Хр. След падането на династията Хан Китай преживява период на вътрешно разединение, който приблизително отговаря на европейското средновековие след падането на Римската империя

Ян Цян е роден в 541 г. в една от знатните фамилии на Северен Китай. Той получава първата си военна длъжност, когато е само на четиринайсет години. Ян Цян е много способен и бързо се издига, докато служи при своя повелител — императора от северната династия Чжоу. Той му помага да установи контрол върху по-голямата част от Северен Китай и тази помощ не остава невъзнаградена. В 573 г. дъщерята на Ян Цян се омъжва за престолонаследника. Пет години по-късно императорът умира. Престолонаследникът явно е умствено неуравновесен и скоро се развихря борба за власт. Крайният победител в нея е Ян Цян, който в 581 г. на четирийсетгодишна възраст е признат за император. Но не е доволен да бъде император само на Северен Китай. След внимателна подготовка в 588 г. той нахлува в южната част на страната. Нашествието бързо се увенчава с успех и в 589 г. Ян Цян вече е владетел на цял Китай.

По време на управлението си Суй Уен Ти изгражда просторна нова столица за обединената империя. Той започва строителството на Големия канал, който свързва двете най-големички — Янцзъ в Среден Китай и Хуан Хо (Жълтата река) в северната част.

Една от най-важните реформи на императора е въвеждането на система, според която държавните сановници се избират чрез изпити за държавна служба. В течение на векове това дава на Китай крайно способни администратори, като постоянно привлича даровити хора от цялата страна и от всички социални класи. Тази система е въведена най-напред по време на династията Хан, но през дългия промеждутък след нейното падане много от държавните служби стават наследствени.

Суй Уен Ти налага т. нар. „правилник за отхвърляне“ — принцип, съгласно който управителите на провинции нямат право да служат там, където са родени. Тази предпазна мярка предотвратява облагодетелстването на близки и роднини и не дава възможност на провинциалния управител да си създаде силна база от поддръжници.

Макар и способен на смели действия, Суй Уен Ти е, общо взето, предпазлив владетел. Той избягва прекомерните разходи и, както личи, е облекчил данъчното бреме на поданиците си. Външната му политика като цяло е успешна.

Суй Уен Ти, изглежда, е по-малко самоуверен от други владетели и завоеватели с успехи като неговите. Мощен и влиятелен владетел на милиони хора, той — колкото и странно да е — като че ли е живял под чехъл. Неговата способна и доминираща в семейството жена му е оказвала голяма помощ както за издигането до императорския трон, така и по време на управлението му. Суй Уен Ти умира в 604 г. на шейсет и три години. Ширят се подозрения, че е жертва на мръсна игра от страна на втория му син (любимец на императрицата), който става негов приемник.

Новият император търпи несполуки във външната политика, така че накрая в Китай избухват бунтове срещу неговото управление. Той е убит в 618 г. и с това идва краят на династията Суй. Но не и краят на китайското единство. Династията Суй незабавно е сменена от династията Тан, която се задържа от 618 до 907 г. Императорите й запазват в общи линии устройството на предишното управление и при тях Китай остава единен. Времето на династията Тан обикновено се смята за най-славния период на Китай, отчасти заради военната му мощ, но повече заради небивалия разцвет на литературата и изкуството.

Какво точно е значението на Суй Уен Ти? За да дадем отговор на този въпрос, можем да го сравним с прочутия европейски монарх Карл Велики. Има определено сходство в жизнения път на тези двама мъже: приблизително три столетия след падането на Рим Карл Велики успява да обедини отново голяма част от Западна Европа; по същия начин около три и половина века след падането на династията Хан, Суй Уен Ти обединява отново Китай. Карл Велики, разбира се, е далеч по-прославен в Европа; но по-влиятелният от двамата е като че ли Суй Уен Ти. Първо, той успява да обедини цял Китай, докато значителни райони от Западна Европа (Англия, Испания и Южна Италия) остават извън владенията на Карл Велики. Второ, постигнатото от Суй Уен Ти обединение остава трайно, докато империята на Карл скоро се разпада, за да не се обедини вече никога.

Трето, културните постижения на династията Тан са поне донякъде резултат от икономическия просперитет, последвал политическото обединяване на Китай. За разлика от тях ренесансът на Каролингите е много кратък — продължава само до смъртта на Карл и до разпадането на империята му.

И накрая, въведените от Суй изпити за държавна служба дават големи и дълготрайни резултати. Поради всички тези причини — дори като приемем, че Европа е играла по-важна роля от Китай в световната история — намираме, че Суй Уен Ти е оказал по-голямо влияние върху историята от Карл Велики. И наистина малцина са монарсите — било в Китай, било в Европа, — упражнили такова трайно въздействие, както Суй Уен Ти.