Имаш си мечта. Живееш си с нея. Всяка вечер си представяш...  Лелеян копнеж... Изпадаш в безтегловност, когато всичко ти изглежда съвсем достижимо... Ако се сбъдне, дали ще е пак мечта?... А когато се случи: намесват се обстоятелства, хора, ситуации, случайности... Започваш да си задаваш въпроси. И така, преминаваш в другия полюс - от мечтанието в сбъдването. Започваш да се бориш с условности, понятия, факти, мнения... Чувстваш се като капитан на кораб, който току що е дал точните координати и просторите са се отворили, но вятърът внезапно е сменил посоката... Уж мечтата ти е същата... А пък усещаш хлад и неясни тръпки преминават през клетките ти. Тя се е превърнала в част от ежедневието ти. Улавяш премълчани думи или неодобрителни погледи... За друго ли започваш да мечтаеш? Нищо не ти пречи! Още и още... Толкова мечти чакат да бъдат повикани!